BoelBox.com

Данъчно-Осигурителен Процесуален Кодекс (ДОПК) (Част 2)

16/01/2013

Възбрана

     чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.

          (2) За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция "Морска администрация" за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.

 

Действия на запора и възбраната

     чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.

          (2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.

          (4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.

 

Запор върху стоки в оборот

     чл. 207. (1) Запорът върху стоки в оборот се извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях.

          (2) Едновременно с налагането на запора върху стоките в оборот може да се наложи запор и върху сметките на длъжника по чл. 202.

          (3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия.

 

Отмяна на обезпечението

     чл. 208. (1) Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.

          (2) Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.

          (3) Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

 

Глава двадесет и пета.

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Раздел I.

Общи разпоредби

 

Изпълнителни основания

     чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.

          (2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:

               1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;

               2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;

               3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;

               4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;

               5. влязло в сила наказателно постановление;

               6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка;

               7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;

               8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

 

Страни в производството за принудително изпълнение

     чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

               1. публичният взискател;

               2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;

               3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

               4. обезпечените кредитори.

          (2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.

          (3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.

 

Солидарна отговорност

     чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.

          (2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.

          (3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.

 

Задължение за предоставяне на информация

     чл. 212. (1) Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.

          (2) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По реда на ал. 1 банките, финансовите институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените сейфове, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия.

Раздел II.

Предмет на изпълнението

 

Имущество, подлежащо на принудително изпълнение

     чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

               1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

               2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

               3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;

               4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

               5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.

          (2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:

               1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;

               2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

               3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;

               4. вземанията за издръжка, определени от съда.

 

Възможност за избор от длъжника

     чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.

          (2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.

          (3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197.

 

Раздел III.

Способи

 

Способи за принудително изпълнение

     чл. 215. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:

               1. изпълнение върху вземания и парични средства в банките;

               2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника;

               3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.

          (2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.

          (3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.

 

Недействителност на действия и сделки

     чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:

               1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;

               2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;

               3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;

               4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;

               5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;

               6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.

          (2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.

          (3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

 

Присъединяване на кредитори

     чл. 217. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.

          (2) Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

          (3) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател.

          (4) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

          (5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

 

Противопоставимост на обезпечения

     чл. 218. Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на публичния взискател въз основа на писмени доказателства с достоверна дата.

 

Конкуренция между публични вземания

     чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:

               1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;

               2. за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет - съразмерно;

               3. за други публични вземания - съразмерно.

          (2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

 

Раздел IV.

Действия

 

Образуване на изпълнително дело

     чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция за образуване на изпълнително производство.

          (2) Публичният изпълнител при необходимост може да препрати изпълнителното дело за извършване на изпълнителни действия на друг публичен изпълнител. В този случай публичният изпълнител указва действието и срока за извършването му. След извършване на съответното действие публичният изпълнител връща изпълнителното дело.

 

Започване на производството

     чл. 221. (1) Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

          (2) Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

          (3) Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията.

          (4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.

          (5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.

          (6) В случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган, публичният изпълнител може, ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите:

               1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

                    а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;

                    б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

               2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.

          (7) Публичният изпълнител е длъжен да поиска в тридневен срок от узнаването от органите на Министерството на вътрешните работи прекратяване на мерките по ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" при погасяване на задължението или предоставяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите, служебно или по искане на заинтересуваното лице. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато мерките са поискани от органа по чл. 182, ал. 1 преди изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител.

          (8) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се започва принудително изпълнение за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с постановление на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на компетентната териториална дирекция, чието решение е окончателно.

 

Спиране, отлагане и възобновяване

     чл. 222. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането:

               1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;

               2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му;

               3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството;

               4. в други случаи, предвидени в закон.

          (2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.

          (3) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях.

          (4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.

          (5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.

          (6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането.

          (7) Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

 

Прихващане

     чл. 223. (1) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.

          (2) Прихващането по ал. 1 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.

          (3) Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принудително изпълнение. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

 

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

     чл. 224. (1) В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 195, ал. 5 - 8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред.

          (2) Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

          (3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.

          (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 189, и когато предявените публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице може да спре принудителното изпълнение.

          (5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение на удовлетворяването на публичните вземания изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице възобновява спряното производство за принудително събиране.

          (6) В случаите по ал. 5 разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните вземания.

          (7) При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения.

 

Прекратяване на производството

     чл. 225. (1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:

               1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло;

               2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;

               3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

               4. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;

               5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;

               6. по писмено искане на публичния взискател;

               7. в други случаи, предвидени в закон.

          (2) В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.

          (3) Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:

               1. получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;

               2. уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;

               3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;

               4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;

               5. получаването на писменото искане от публичния взискател.

 

Актове, издавани от публичния изпълнител

     чл. 226. (1) В изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания.

          (2) За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

          (3) Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, другите документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения от данъчноосигурителната сметка.

 

Съдействие по изпълнението

     чл. 227. (1) При осъществяване на правомощията си публичният изпълнител може да поиска от компетентните органи да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират негови вещи.

          (2) При необходимост публичният изпълнител може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета на общината или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират негови вещи, както и в случаите на извършване на опис, предаване на вещи, въвод във владение и други изпълнителни действия.

 

Изпълнение върху вземания на длъжника от банки (Загл. изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

     чл. 228. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането.

          (2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.

          (3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението.

 

Разрешение за неотложни плащания

     чл. 229. (1) Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

          (2) Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.

          (3) Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че:

               1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;

               2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.

          (4) Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.

          (5) Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението. Отговорността се реализира по реда на чл. 211, ал. 3.

          (6) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал.

 

Принудително изпълнение от трети лица, които не са банки

     чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо.

          (2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.

          (3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.

          (4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.

 

Изпълнение върху дялове

     чл. 231. (1) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

          (2) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

          (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

          (4) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

 

Изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства

     чл. 232. (1) Изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им.

          (2) Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

          (3) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях ред, като публичният изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника.

          (4) В случаите по ал. 2 и 3 със сумата от продажбата на ценните книжа се удовлетворява публичното вземане.

          (5) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.

          (6) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Вземанията се изпълняват, като се прилага разпоредбата на чл. 230.

 

Изпълнение върху вещи

     чл. 233. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.

          (2) Описът трябва да съдържа:

               1. изпълнителното основание;

               2. мястото, където се извършва;

               3. подробно описание на вещта;

               4. оценката на вещта;

               5. възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ;

               6. подписите на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.

          (3) Описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.

          (4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.

          (5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.

 

Пазене на вещта

     чл. 234. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.

          (2) Ако публичният изпълнител прецени, че вещта не трябва да се оставя у длъжника, тя се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.

          (3) Пазачът се назначава от публичния изпълнител, който определя и възнаграждението. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.

          (4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.

          (5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Публичният изпълнител може да определи срещу възнаграждение управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.

 

Оценка

     чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Националната агенция за приходите.

          (2) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.

          (3) Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.

 

Контролна оценка

     чл. 236. (1) Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания възлагане на нова оценка. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценител, чиято оценка е окончателна.

          (2) Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 000 лв., на произведения на изкуството, предмети от благородни метали и антикварни предмети, определена от публичния изпълнител, той може да поиска в 7-дневен срок контролна оценка.

          (3) Контролната оценка по ал. 2 се извършва от трима оценители от списъка на Агенцията за държавни вземания с познания и опит в съответната област, един от които се посочва от длъжника, един - от взискателя, и един - от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.

          (4) В случаите, когато в списъка няма вписан оценител с познания в съответната област или той не може да участва в експертизата, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.

          (5) Заключението на оценителите се приема с обикновено мнозинство и може да бъде оспорвано от длъжника или от взискателя по реда на чл. 268.

          (6) Възнаграждението на оценителите се определя от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната оценка.

 

Несъразмерност на разходите с приходите

     чл. 237. (1) Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи.

          (2) Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалото имущество на длъжника.

 

Глава двадесет и шеста.

ПУБЛИЧНА ПРОДАН

 

Раздел I.

Общи правила

 

Начин на продажбата

     чл. 238. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.

          (2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.

          (3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.

          (4) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши:

               1. отделно на всяка движима или недвижима вещ на длъжника;

               2. на групи от вещи, които обичайно се продават заедно;

               3. на обособени части от предприятие;

               4. на всички активи на длъжника търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.

          (5) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и движими вещи с първоначална цена над 500 лв., продажбата се извършва чрез търг.

          (6) Длъжникът може да предложи начин по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.

          (7) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Не могат да участват в продажбата длъжникът, негов представител, органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта и пазачът.

 

Действие на публичната продан

     чл. 239. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.

          (2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.

          (3) Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.

 

Разноски

     чл. 240. (1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. След покриване на разноските, главницата и лихвите на публичното задължение разликата се връща на длъжника.

          (3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.

 

Цена и състояние на вещта

     чл. 241. (1) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 235 и 236.

          (2) Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им, и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.

 

Продажба на специфични вещи

     чл. 242. (1) Бързоразвалящи се стоки се продават с разрешение от съответните местни органи на Държавния санитарен контрол и Държавно-ветеринарния санитарен контрол. Те се продават чрез борсата, стоковите тържища или специализираните магазини.

          (2) Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите.

          (3) Продажбата на стоки, търгувани на борсите, се извършва чрез борсите.

          (4) Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки.

          (5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице само на други земеделски производители.

Съобщение за продажба

     чл. 243. (1) Съобщението за продажба съдържа:

               1. наименованието на органа, който го издава;

               2. номера и датата на изпълнителното дело;

               3. начина на продажба;

               4. времето и мястото за оглед;

               5. времето и мястото на продажба;

               6. списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;

               7. други условия, свързани с определения начин на продажба;

               8. дата, подпис и печат на органа.

          (2) Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските.

          (3) Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, установили публичните задължения.

          (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и чрез публикуването му в поне един централен ежедневник. Националната агенция за приходите осигурява разпространението на съобщенията за продажби и чрез Интернет.

          (5) Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.

 

Раздел II.

Публична продажба на постоянно определени места

 

Условия

     чл. 244. (1) Движими вещи, чиято първоначална продажна цена не надвишава 500 лв. и които се намират на мястото на продажбата, могат да се продават чрез публична продажба на постоянно определени места, при която вещта се предава на купувача след заплащане на цената.

          (2) Продажбата се извършва от борси, тържища и магазини, на които това е възложено по договор.

          (3) Продажбата чрез борси, тържища и магазини се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия.

 

Намаляване на цената

     чл. 245. (1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от първоначалната продажна цена.

          (2) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от първоначалната цена.

          (3) В случай че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена в размер 50 на сто от първоначалната цена.

          (4) Ако след изтичане на 9 месеца от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление за връщане, като посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.

          (5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.

 

Раздел III.

Продажба чрез търг

 

Общи правила

     чл. 246. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител.

          (2) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба публичният изпълнител оповестява и правилата за продажбата, размера на депозита за участие, начина, по който следва да се внесе, и крайния срок за внасянето му.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Депозитът за участие в търга е 20 на сто от обявената начална продажна цена.

          (4) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително.

          (5) В този случай внесената от купувача сума служи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.

          (6) След получаване на сумата от продажбата по сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за възлагане.

          (7) Постановлението за възлагане съдържа:

               1. наименованието на органа, който го издава;

               2. номера, датата и мястото на издаването му;

               3. описание на вещта или вещите и продажната цена;

               4. датата на търга;

               5. данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта;

               6. номера и датата на изпълнителното дело;

               7. подписа и длъжността на издателя.

          (8) Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима.

          (9) Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане.

          (10) Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се защити само с иск за собственост по реда на чл. 269.

          (11) Купувачът е длъжен да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез службата по вписванията.

 

Подготовка на търг с явно наддаване

     чл. 247. (1) Всяка вещ или група от вещи получава тръжен номер. Номерът се обозначава върху вещта най-късно до определения начален час за оглед.

          (2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.

          (3) Документът за внасяне на депозита се представя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждането на търга.

          (4) Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.

 

Провеждане на търг с явно наддаване

     чл. 248. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.

          (2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебните лица, които го подпомагат.

          (3) При започването на търга органът, който го провежда, е длъжен да оповести отново правилата за продажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.

          (4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.

          (5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.

          (6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.

          (7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.

          (8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява с "продадено" продажбата на вещта, цената и номера на участника, който я е предложил.

          (9) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) В протокола се вписват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, за физическите лица - име и ЕГН, за търговците - наименование и единен идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията, за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ - и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.

          (10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.

          (11) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Купувачът трябва в 7-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.

          (12) В тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача.

 

Определяне на последващ купувач

     чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач, с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, главница, лихви.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това. Ако и този наддавач не внесе цената, като приспадне внесения депозит, в 7-дневен срок от получаване на съобщението публичният изпълнител обявява за купувач следващия по реда на предложените цени наддавач и при необходимост постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, при условие че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Наддавач, който е обявен за купувач и не внесе в 7-дневен срок предложената цена, като приспадне внесения депозит, отговаря съобразно ал. 1.

          (4) Когато никой от наддавачите по ал. 2 и 3 не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг.

 

Нов търг

     чл. 250. (1) Новият търг се провежда по правилата на първия, когато:

               1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;

               2. никой от участниците не внесе предложената от него цена;

               3. са нарушени други условия за провеждане на търга.

          (2) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.

          (3) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

          (4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение.

 

Търг с тайно наддаване

     чл. 251. (1) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията.

          (2) Предложенията се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (наименование, адрес, идентификационен номер), подпис и печат, когато предложителят е длъжен да има такъв.

          (3) Предложението трябва да съдържа:

               1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) адрес и удостоверение за актуално състояние;

               2. вещта, за която се прави предложението;

               3. предлаганата цена;

               4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена;

               5. подписа на предложителя.

          (4) Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата.

          (5) С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва.

          (6) За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичането на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията ден, при условие че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късна от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис.

          (7) До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: "Оттеглено с писмо номер и дата на писмото", като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие че е спазен крайният срок.

 

Разглеждане на предложенията и продажба

     чл. 252. (1) Предложенията се разглеждат в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители.

          (2) Публичният изпълнител разглежда последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер и датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата.

          (3) Публичният изпълнител огласява направените предложения и тяхната редовност. Нередовни са предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251, ал. 2 и 3, както и подадените от лица, които нямат право да участват в продажбата. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола.

          (4) Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето.

          (5) След изчерпване на пълния списък на предложенията публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена.

          (6) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) При еднаква най-висока цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай публичният изпълнител обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист.

          (7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Ако най-високата цена е предложена от двама или повече участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията, публичният изпълнител определя спечелилия търга чрез жребий в присъствието на явилите се участници.

          (8) Извън случаите по ал. 6 и 7 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена.

          (9) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Спечелилият търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в компетентната териториална дирекция.

 

Плащане и постановление за възлагане

     чл. 253. В 3-дневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача.

 

Последващ купувач

     чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случай че цената не постъпи по определената сметка в 7-дневен срок от датата на търга, смята се, че купувачът се е отказал да купи вещта. С внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването му за резултата от търга.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий. Ако същият участник не плати в 7-дневен срок от уведомяването, смята се, че и той се е отказал да купи вещта.

          (3) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач и при необходимост се постъпва така до изчерпване на всички участници, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.

          (4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Участник, който не плати в 7-дневен срок от уведомяването, се смята, че се е отказал да купи вещта и отговаря съобразно ал. 1.

          (5) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител насрочва нов търг за продажба на вещта. Нов търг по правилата на първия се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната.

          (6) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.

          (7) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

          (8) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 7, тя се освобождава от изпълнение.

 

Превеждане на суми на длъжника

     чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В 7-дневен срок след покриването на разноските по принудителното изпълнение, главницата и лихвите длъжникът се уведомява за сумата, останала след разпределението, която се превежда по сметка, посочена от него, а ако не е посочил такава - остава в Националната агенция за приходите и служи за прихващане с други публични вземания.

 

Обжалване

     чл. 256. (1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия.

          (2) Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 266 - 268.

          (3) При подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане.

          (4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по сметката на публичния изпълнител, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата съдът обявява жалбоподателя за купувач.

          (5) Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане.

          (6) Препис от съдебното решение се изпраща на публичния изпълнител в 7-дневен срок от постановяването му.

          (7) Ако жалбата е оставена без уважение, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач в 7-дневен срок от получаването на преписа от съдебното решение и освобождава депозираната от жалбоподателя цена на имота.

          (8) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на обявения от него купувач освен в случаите, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от публичния изпълнител за купувач цена служи за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело.

 

Продажба на вещи, оставени за пазене на длъжника или при трети лица

     чл. 257. (1) Когато вещта е оставена за пазене на длъжника или при трети лица, публичният изпълнител е длъжен да посочи в съобщението точното местонахождение на вещта и да даде подходящо време за оглед, предварително уточнено с пазача на вещта.

          (2) Ако длъжникът или третото лице пречи на огледа, вещта се изземва и се продава по реда на този кодекс.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Ако длъжникът откаже да предаде вещта, тя се изземва принудително от публичния изпълнител, което се прилага и по отношение на всяко трето лице, което държи вещта. В тези случаи при необходимост се осигурява и съдействието на полицията.

 

Раздел IV.

Особени случаи на продажба

 

Продажба на съсобствени вещи

     чл. 258. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл. 235 и се предлага на съсобственика недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване.

          (2) Ако съсобственикът недлъжник в срока по ал. 1 се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане и след плащането му възлага вещта с постановление.

          (3) Ако съсобственикът недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в срока по ал. 2, публичният изпълнител обявява търг:

               1. само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи;

               2. за цялата вещ - при движими вещи, като след продажбата на съсобствениците недлъжници се изплаща съразмерна част от получената цена, а разноските са изцяло за сметка на длъжника.

          (4) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в срока по ал. 1 останалите съсобственици изразят писмено съгласие.

          (5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика недлъжник, който може да иска нова оценка по реда на чл. 236, ал. 1.

          (6) Съсобственикът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на ал. 1 по реда на чл. 266 - 268.

 

Изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност

     чл. 259. (1) Принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. Публичният изпълнител едновременно с налагането на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност.

          (2) Продажбата се извършва на търг с явно наддаване, освен ако съпрузите писмено предложат продажбата да се извърши по друг, предвиден от този кодекс ред.

          (3) С предложението си по ал. 2 съпрузите могат да определят и вещта, върху която биха желали да се насочи изпълнението.

          (4) Ако до определянето на купувач съпругът недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява.

          (5) За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи.

          (6) Съпругът недлъжник се обявява за купувач, ако в 14-дневен срок от датата на провеждането на търга заяви писмено на публичния изпълнител, че желае да купи частта на най-високата предложена цена, като внесе тази цена в 30-дневен срок от провеждането на търга.

          (7) До изтичането на срока по ал. 6 публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ако въпреки това определеният за купувач е платил цената, тя подлежи на връщане в тридневен срок.

          (8) Ако вещта бъде продадена независимо от начина на продажба, половината от получената сума, преди да се приспаднат разноските, се изплаща на съпруга недлъжник.

          (9) Съпругът недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял от съпруга длъжник, освен ако с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение не е установено друго.

          (10) От датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност, на съпруга недлъжник съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност.

 

Изпълнение върху влогове - съпружеска имуществена общност

     чл. 260. (1) Принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност.

          (2) По искане на съпруга недлъжник другата половина от влога може да бъде трансформирана в негов личен влог при представяне в обслужващата банка на постановлението за принудително събиране. Разпоредбата на чл. 259, ал. 9 се прилага съответно и в този случай.

 

Обжалване на действията

     чл. 261. Всеки съпруг може да обжалва действията на публичния изпълнител, когато:

               1. с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на задължението е установено, че вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, е лична собственост на съпруга недлъжник, съответно предложената за принудително изпълнение част от вещта е по-голяма от частта на съпруга длъжник, установена със съдебното решение;

               2. публичният изпълнител не се съобрази с предложението на съпрузите за насочване на принудителното изпълнение към друга вещ;

               3. са налице основанията, при които могат да обжалват съсобствениците недлъжници или третите лица със самостоятелни права върху вещта.

 

Изпълнение върху вложени ценности в трезори

     чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Публичният изпълнител може да насочи изпълнението върху съдържанието на вложени ценности в публични и частни трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.

          (2) Когато при отварянето се намери национална или чужда валута, постъпва се по реда на този кодекс.

          (3) Когато се намерят нумизматични ценности или бижута, или произведения с художествена стойност, те се описват в протокола и се оставят на съхранение в банката до продажбата им.

 

Изпълнение върху парични средства и други ценности

     чл. 263. Изпълнението върху намерената в жилището или в служебните помещения на длъжника национална или чужда валута, както и върху откритата валута в трезор, се извършва чрез изземването, описването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по продажбата на валутата.

 

Удостоверяване на задълженията

     чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.

          (3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.

          (4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

          (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.

 

Отговорност

     чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя.

 

Глава двадесет и седма.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

Обжалване

     чл. 266. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

          (2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице - и препис за длъжника.

          (3) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.

          (4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.

 

Разглеждане на жалбата

     чл. 267. (1) Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства.

          (2) Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да:

               1. прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски;

               2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;

               3. отмени обжалваното действие;

               4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението;

               5. остави жалбата без уважение;

               6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.

          (3) В случаите по ал. 2, т. 3 изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от отмененото действие.

 

Съдебно обжалване

     чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Иск на трето лице

     чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.

          (2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.

          (3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.

 

Глава двадесет и седма.

"а" ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗАИМНА ПОМОЩ С ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРИ СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

Раздел I.

Общи разпоредби (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

Обхват

     чл. 269а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания:

               1. данъци, включително акцизи, митни сборове и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз;

               2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия;

               3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта;

               4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 - 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт;

               5. такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и митни сборове;

               6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1 - 5.

          (2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

               1. вземания за задължителни осигурителни вноски;

               2. такси, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4 и 5;

               3. вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес;

               4. вземания по влезли в сила присъди или други санкции, наложени в наказателно производство, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4.

          (3) Действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал. 1 при осъществяване на взаимна помощ се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители при условията и по реда на този кодекс.

 

Компетентни органи (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Компетентен да осъществява взаимна помощ с компетентните органи на държавите членки е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица.

          (2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед централно звено за връзка в рамките на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави членки в областта на взаимната помощ, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.

          (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да определи със заповед и други звена за връзка в структурата на Националната агенция за приходите, които да изпълняват функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България по видове вземания или според териториалната или оперативната им компетентност.

 

Видове взаимна помощ и изисквания към исканията за взаимна помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Взаимната помощ при събирането на вземанията по тази глава се осъществява чрез искане за:

               1. информация;

               2. уведомяване;

               3. събиране на вземане;

               4. обезпечителни мерки.

          (2) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него или с последващ обмен на информация, се изпращат по електронен път, като се използва стандартен формуляр, освен ако това е невъзможно по технически причини.

          (3) По електронен път се изпращат и:

               1. единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл. 269к, ал. 1, както и съпътстващите го документи по чл. 269к, ал. 3;

               2. документите по чл. 269р, ал. 2.

          (4) Към искането по ал. 1 могат да бъдат приложени доклади, декларации, становища и други документи, техни преписи или заверени копия, които също се изпращат по електронен път.

          (5) Ако комуникацията не е осъществена по електронен път или не са използвани стандартните формуляри, това не засяга валидността на получената информация или на мерките, предприети за изпълнение на искането за взаимна помощ.

          (6) Искането за взаимна помощ, стандартният формуляр за уведомяване и единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се изпращат от местния запитващ орган на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава членка или се придружават от превод на съответния език. Документите могат да бъдат предоставени и на друг официален език, в случай че това е договорено с другата държава членка.

          (7) Местният запитан орган приема искането за взаимна помощ, стандартния формуляр за уведомяване и единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки само на български език или придружени от превод на български език, освен ако не е договорено друго със запитващата държава членка.

          (8) Актовете и документите, които са предмет на искане за уведомяване по чл. 269е, ал. 1, могат да бъдат изпратени от местния запитващ орган на български език, съответно приети от местния запитан орган на официалния език на запитващата държава членка.

          (9) При получаване на придружителни документи извън тези по ал. 6 и 8 местният запитан орган може да поиска от запитващия орган на друга държава членка превод на документите на български език или на друг договорен език.

 

Раздел II.

Обмен на информация (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

 

Искане за информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искане за предоставяне на информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1 може да бъде отправено от местния запитващ орган до друга държава членка.

          (2) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган предоставя информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1.

          (3) Местният запитан орган предприема предвидените в националното законодателство действия с оглед събирането и предоставянето на информацията по ал. 2.

          (4) Местният запитан орган не е длъжен да предостави информация, когато:

               1. не е възможно да получи такава информация за целите на събирането на подобни вземания, възникнали на територията на страната;

               2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна;

               3. разкриването й застрашава националната сигурност или противоречи на обществения ред.

          (5) Алинея 4 не може да се смята като основание за отказ от местния запитан орган да предостави информация само защото информацията се съхранява от банка, финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или свързана с капиталови дялове на лице.

          (6) Отказът на местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание по ал. 4.

 

Обмен на информация без предварително искане (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Преди възстановяване на данъци, такси, акцизи или митни сборове, с изключение на данък върху добавената стойност, на лице, което е установено или пребивава в друга държава членка, органът, компетентен да извърши възстановяването, може чрез съответното звено за връзка да информира държавата членка, в която лицето е установено или пребивава, относно предстоящото възстановяване.

          (2) Информацията по ал. 1 може да бъде изпратена във формата и по реда съгласно чл. 269в, ал. 2.

 

Раздел III.

Уведомяване относно документи (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен раздел II, загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

 

Искане за уведомяване, отправено от местен запитващ орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269е. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за уведомяване на адресата относно актове и документи, включително съдебни, свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.

          (2) В случаите по ал. 1 за уведомяването се прилага законодателството на запитаната държава членка.

          (3) Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа:

               1. име, съответно наименование (фирма), адрес и други индивидуализиращи данни за получателя;

               2. целта на уведомяването и срока, в който следва да се извърши уведомяването;

               3. описание на приложения документ, характера и размера на вземането, което е предмет на искането;

               4. наименование, адрес за кореспонденция и други данни за контакт на административното звено, което има правомощия във връзка с документа, за който ще бъде уведомен адресатът, или на административното звено, което разполага с информация за документа или за възможността за оспорване на вземането.

          (4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава членка само в случай че не е възможно уведомяването да се извърши на територията на страната или когато подобно уведомяване би довело до прекомерни трудности.

          (5) Независимо от искането по ал. 1 лицата, намиращи се на територията на друга държава членка, могат да бъдат уведомявани за актове и документи чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.

 

Искане за уведомяване, отправено от запитващ орган на друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По искане за уведомяване от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган връчва актове и документи, включително съдебни, издадени в държавата членка на запитващия орган и свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.

          (2) Искането по ал. 1 се придружава от стандартен формуляр със съдържанието по чл. 269е, ал. 3.

          (3) Връчването се извършва по реда на глава шеста, като местният запитан орган своевременно информира запитващия орган на другата държава членка за всяко свое действие във връзка с искането и за датата на връчване на акта или документа.

          (4) Местният запитан орган гарантира, че връчването е извършено в съответствие с правилата на този кодекс.

 

Раздел IV.

Обезпечителни мерки и събиране на вземания (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

 

Искане за събиране на вземане, отправено от местен запитващ орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269з. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание.

          (2) Местният запитващ орган предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране.

 

Условия за отправяне на искане за събиране на вземане към друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искане за събиране на вземане не може да се отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5.

          (2) Преди да отправи искане за събиране на вземане, местният запитващ орган следва да е приложил всички способи за събиране на вземанията по този кодекс, освен в случаите, когато:

               1. длъжникът не притежава имущество на територията на Република България, към което да бъде насочено изпълнението, и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;

               2. изпълнението няма да доведе до пълно погасяване на вземането и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;

               3. събирането на вземането е невъзможно или значително ще се затрудни.

 

Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269к. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искането за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

          (2) Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки съдържа:

               1. данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски;

               2. име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника;

               3. наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване.

          (3) Към искането по ал. 1 могат да бъдат прилагани и други документи, свързани с вземането, издадени в запитващата държава членка.

 

Искане за събиране на вземане, отправено от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269л. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка.

          (2) Вземанията, посочени в искането, се събират по реда на този кодекс.

          (3) Вземанията, събирани по искане за взаимна помощ, не се ползват с привилегиите, предвидени в българското законодателство за подобни вземания.

          (4) Вземанията, посочени в искането, се събират в български левове.

          (5) Местният запитан орган информира запитващия орган от другата държава членка за всяко предприето действие във връзка с искането за събиране на вземането.

          (6) Местният запитан орган начислява лихви съгласно българското законодателство, считано от датата на получаване на искането за събиране.

          (7) Вземането може да бъде отсрочено или разсрочено при условията и по реда на този кодекс, като местният запитан орган уведомява за това запитващия орган от другата държава членка.

          (8) Местният запитан орган превежда на запитващия орган от другата държава членка събраните във връзка с искането вземания с изключение на разноските по чл. 269ф.

 

Действия на местен запитан орган при оспорване на вземане, във връзка с което е поискана взаимна помощ от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269м. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.

          (2) Когато срещу действия по изпълнението или по уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс.

          (3) Когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.

          (4) При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка или по инициатива на местния запитан орган.

          (5) Алинея 3 не се прилага, когато запитващият орган от другата държава членка е направил мотивирано искане местният запитан орган да продължи изпълнителното производство въпреки оспорването. Ако жалбата бъде уважена, запитващият орган от другата държава членка възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви, както и направените от местния запитан орган разноски.

          (6) При уведомяване от запитващия орган на другата държава членка за започнала процедура за сключване на споразумение с длъжника, което ще доведе до промяна в размера на вземането, местният запитан орган спира изпълнението до приключване на процедурата, освен в случаите на образувано производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за измама или открито производство по несъстоятелност. При спиране на изпълнението се прилага ал. 4.

 

Действия на местен запитващ орган при оспорване на вземане, във връзка с което е отправено искане за взаимна помощ до друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269н. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато местният запитващ орган е отправил искане за взаимна помощ до друга държава членка, по реда на българското законодателство се разглеждат жалби относно:

               1. вземането, първоначалното изпълнително основание или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки;

               2. законосъобразността на връчването на актове и документи в друга държава членка по чл. 269е, ал. 5.

          (2) В случаите на възникнал спор по ал. 1 местният запитващ орган уведомява своевременно запитания орган от другата държава членка, като посочва и необжалваната част от вземането. Когато изпълнението е спряно за обжалваната част от вземането, местният запитващ орган уведомява запитания орган от другата държава членка за изхода на производството по обжалване.

          (3) Местният запитващ орган може да отправи мотивирано искане до запитания орган от другата държава членка да продължи изпълнението за обжалваната част независимо от обжалването.

          (4) Местният запитващ орган може да поиска от запитания орган на другата държава членка да наложи мерки по обезпечаване на обжалваната част от вземането, независимо от спиране на изпълнението за тази част в другата държава членка.

          (5) Ако жалбата по ал. 1 бъде уважена, местният запитващ орган възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви и разноски в съответствие с действащото законодателство на запитаната държава членка.

 

Действия на местен запитващ орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено до друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269о. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган уведомява незабавно запитания орган на другата държава членка при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, като посочва причините за това.

          (2) В случай че изменението на искането е в резултат на влязъл в сила акт на орган, компетентен да се произнесе по жалбата по чл. 269н, ал. 1, местният запитващ орган изпраща акта, както и изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, въз основа на който продължава изпълнението.

          (3) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат разпоредбите на чл. 269к и 269н.

 

Действия на местен запитан орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

     чл. 269п. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При постъпване на изменен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган продължава изпълнението въз основа на изменения единен инструмент.

          (2) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат чл. 269к и 269м.

          (3) Извършените до изменението изпълнителни действия и обезпечителни мерки запазват действието си, освен в случаите когато изменението е в резултат на отмяна на първоначалното изпълнително основание.

 

Действия на местен запитващ орган при отправяне на искане за обезпечителни мерки до друга държава членка

     чл. 269р. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При наличие на предпоставките по чл. 121 или 195 местният запитващ орган може да отправи искане за обезпечителни мерки до друга държава членка.

          (2) Към искането по ал. 1 се прилага акт на компетентен орган относно вземането, ако такъв е издаден, както и други документи, свързани с вземането.

          (3) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269з, ал. 2, чл. 269н и 269о.

 

Действия на местен запитан орган при получаване на искане за обезпечителни мерки от друга държава членка

     чл. 269с. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При постъпване на искане за обезпечителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган предприема необходимите действия по реда на този кодекс.

          (2) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269л, ал. 2 - 5, чл. 269м и 269п.

 

Ограничение на отговорността на местен запитан орган при получаване на искане за взаимна помощ от друга държава членка

     чл. 269т. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения.

          (2) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ.

          (3) Независимо от ал. 2, когато вземането или изпълнителното основание е обжалвано, 5-годишната давност започва да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание.

          (4) Независимо от ал. 2, при разсрочване или отсрочване на вземането в държавата членка на запитващия орган 5-годишната давност започва да тече от датата, на която вземането е следвало да бъде окончателно погасено.

          (5) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ, когато е изтекъл 10-годишен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо.

          (6) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ по тази глава, ако общата сума на вземанията, за които е отправено искането, е по-малка от равностойността на 1500 евро в български левове.

          (7) Местният запитан орган мотивира отказа за предоставяне на взаимна помощ.

 

Погасителна давност

     чл. 269у. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка.

          (2) Действията по събиране, предприети от местния запитан орган по искане за взаимна помощ, с които се спира или прекъсва давността по реда на този кодекс, имат същите последици и в държавата членка на запитващия орган, ако това е допустимо съгласно нейното законодателство.

          (3) В случай че в законодателството на запитания орган от другата държава членка не е предвидено спиране или прекъсване на давността при предприемане на определени действия по събиране, се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, предвидени в този кодекс.

          (4) Алинеи 1 - 3 не засягат правото на компетентните органи на запитващата държава членка да предприемат действия за спиране или прекъсване на давността в съответствие с националното й законодателство.

          (5) Местният запитан орган уведомява запитващия орган на другата държава членка за действията, които спират или прекъсват давността.

 

Разноски

     чл. 269ф. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По отношение на направените разноски по събиране или обезпечаване на вземането се прилага чл. 240, ал. 1.

          (2) Направените разноски във връзка с предприети от местния запитан орган действия по искане за взаимна помощ не подлежат на възстановяване от запитващата държава членка.

          (3) Местният запитващ орган възстановява на запитаната държава членка всички разноски, направени в резултат на предприети от него действия, които са се оказали неоснователни поради несъществуване на вземането или недействителност на изпълнителното основание.

          (4) Когато събирането на вземане създава особени затруднения, разноските по събирането са в особено големи размери или е свързано с борбата срещу организираната престъпност, за всеки отделен случай с другата държава членка може да се договорят специални условия и ред за възстановяване на разноските.

 

Присъствие и участие при провеждане на административни производства

     чл. 269х. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По споразумение с компетентните да осъществяват взаимна помощ органи на друга държава членка може да се договори оправомощени длъжностни лица да присъстват при провеждане на административни производства, както и да подпомагат съответните компетентни органи при съдебни производства, осъществявани на територията на държавата членка.

          (2) При условие че е разрешено в националното законодателство, споразумението може да предвижда възможност оправомощените длъжностни лица от съответната държава членка да разпитват физически лица, както и да имат достъп до всяка информация, свързана с осъществяването на взаимната помощ.

Разкриване на информация

     чл. 269ц. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Всяка информация, получена или предоставена по тази глава, представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс.

          (2) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана във връзка със съдебни или административни производства, образувани с цел събиране и/или обезпечаване на вземанията по чл. 269а, ал. 1, както и с цел установяване и събиране на задължителни осигурителни вноски.

          (3) Информацията по ал. 1 може да се използва от местния запитващ орган за цели, различни от посочените в ал. 2, след разрешение от запитания орган на другата държава членка.

          (4) В случаите, когато запитващ орган от друга държава членка поиска използване на информация за цели, различни от целите, за които е била предоставена, информацията може да се използва след разрешение от местния запитан орган при спазване разпоредбите на този кодекс.

          (5) Достъп до информацията по ал. 1 могат да имат лица, упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, само когато това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата ССN.

          (6) В случай че получената или предоставената информация по ал. 1 може да бъде полезна за трета държава членка, тази информация може да бъде предоставена по реда на тази глава след разрешение на държавата членка - източник на информацията. В срок 10 работни дни от датата на уведомяването държавата членка - източник на информацията, може да се противопостави на предоставянето на информацията на трета държава членка.

          (7) Информацията, получена по реда на тази глава, може да бъде използвана като доказателство от всички органи, на които е предоставена.

 

Докладване

     чл. 269ч. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Компетентният орган по чл. 269б, ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на Европейската комисия до 31 март всяка година информация относно броя на изпратените и получените искания по чл. 269в, ал. 1 по държави членки, размера на вземанията, за които са получени искания за събиране на вземания, и на събраните суми, както и всяка друга информация, която може да бъде полезна за оценка на взаимната помощ.

 

Дял пети.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Глава двадесет и осма.

АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

 

Злоупотреба с данъчна и осигурителна информация

     чл. 270. Лицата по чл. 73 - 75, както и лицата, имащи по други закони достъп до данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1000 лв. до 5000 лв., а в особено тежки случаи - от 5000 лв. до 10 000 лв. Освен глобата по изречение първо служителите на Националната агенция за приходите, публичните изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.

 

Неиздаване на удостоверение в срок

     чл. 271. (1) Който, като орган по приходите, не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на заинтересованото лице или въз основа на акт на съда, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. При повторно нарушение органът по приходите се наказва с глоба от 300 до 600 лв.

          (2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глобата по ал. 1.

 

Неприемане на декларация

     чл. 272. (1) Служител от Националната агенция за приходите, на когото е възложено приемането на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, който откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 300 до 600 лв.

          (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на служител от Националната агенция за приходите, който не отрази подаването на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, във входящия регистър на съответната териториална дирекция или не издаде документ, удостоверяващ подаването.

 

Възпрепятстване

     чл. 273. Който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.

 

Незаконна ревизия

     чл. 274. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

 

Недеклариране

     чл. 275. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Който не представи или не подаде декларацията по чл. 124, ал. 3 или по чл. 142, ал. 5 в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.

 

Незаконен запор или възбрана

     чл. 276. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв.

 

Непредоставяне на информация при принудително изпълнение

     чл. 277. Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 100 до 500 лв.

 

Други нарушения

     чл. 278. Който не изпълни друго задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

Неизпълнение на задължение за предоставяне на информация

     чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лице, което не предостави информацията по чл. 143н и/или 143с в предвидения съответно в чл. 143н, ал. 2 и/или в чл. 143с, ал. 2 срок, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер до 2000 лв.

          (2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в информацията по чл. 143н и/или 143с, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер до 1000 лв.

          (3) При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер до 3000 лв. - за нарушение по ал. 1, и до 2000 лв. - за нарушение по ал. 2.

          (4) Глобата или имуществената санкция по ал. 2 не се налага за непосочен данъчен идентификационен номер, дата и място на раждане на притежателя на дохода за договори, влезли в сила между 1 януари 2004 г. и 31 декември 2006 г. включително, при положение че агент-платецът добросъвестно е предприел всички необходими действия за установяване на тези данни.

 

Глава двадесет и девета.

ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА И НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

 

Установяване на нарушенията и налагане на наказанията

     чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на Националната агенция за приходите, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите.

          (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Неизвестен нарушител

     чл. 280. (1) При установяване на административно нарушение от органите на Националната агенция за приходите при осъществяване на контролните им функции, когато нарушителят е неизвестен, актът за установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и поне от един свидетел и не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление не по-рано от изтичането на 4 месеца от съставянето на акта, което влиза в сила от датата на издаването му.

          (2) Административнонаказателното производство по ал. 1 се прекратява, ако до издаването на наказателното постановление нарушителят бъде открит. В този случай актът за установяване на административното нарушение се съставя срещу него и срокът за издаването на наказателното постановление започва да тече от съставянето му.

          (3) Разпоредбите на чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания се прилагат съответно и когато нарушителят е неизвестен.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     § 1. По смисъла на този кодекс:

               1. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

               2. "Домакинство" включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.

               3. "Свързани лица" са:

                    а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;

                    б) работодател и работник;

                    в) съдружниците;

                    г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;

                    д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;

                    е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;

                    ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;

                    з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;

                    и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;

                    к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;

                    л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;

                    м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

               4. "Контрол" е налице, когато контролиращият:

                    а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или

                    б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или

                    в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или

                    г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или

                    д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.

               5. "Място на стопанска дейност" е:

                    а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

                    б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;

                    в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

               6. "Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" е всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства между място на стопанска дейност на територията на страната и друга част на предприятието, разположена извън територията на страната.

               7. "Определена база" е:

                    а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

                    б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

               8. "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

               9. "Трансферни цени" са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.

               10. "Методи за определяне на пазарните цени" са:

                    а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;

                    б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;

                    в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;

                    г) методът на транзакционната нетна печалба;

                    д) методът на разпределената печалба.

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.

               11. "Обособена част" е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).

               12. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Компетентен орган" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел V е орган, оправомощен от държава - членка на Европейския съюз, да осъществява взаимна помощ и да обменя информация относно установяването на задължения за данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии. Компетентен орган в Република България е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

               13. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Притежател на доход" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е всяко физическо лице, на което се изплаща доход от спестявания от агент-платец, освен когато по отношение на изплатения доход лицето:

               1. действа като агент-платец по т. 15, или

               2. действа за сметка на:

                    а) юридическо лице, или

                    б) неперсонифицирано дружество, което се облага с данък според правилата за облагане на печалбата съгласно законодателството на държавата, на която е местно лице, или

                    в) колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка, или

                    г) агент-платец по чл. 143р, когато лицето предостави на стопанския субект наименованието и адреса на агент-платеца, или

                    д) притежателя на дохода, когато лицето предостави на агент-платеца наименованието и адреса на притежателя на дохода.

               14. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Стопански субект" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е всеки, който изплаща доходи от спестявания на агент-платец при извършване на стопанската си дейност. Стопански субект, който извършва стопанска дейност на територията на страната, се смята за местен стопански субект.

               15. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Агент-платец" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е всеки стопански субект, който пряко изплаща доход от спестявания на притежателя на дохода, включително като посредник при изплащането на дохода. Агент-платец, който е местно лице, определена база или е място на стопанска дейност на територията на Република България, се смята за местен агент-платец.

               16. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Доходи от спестявания" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI са:

                    а) доходи, изплатени или заверени по сметка, свързани с всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали вземанията са обезпечени или са с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихви по депозити, доходи от държавни ценни книжа, облигации, необезпечени облигации, както и премии и печалби, свързани с тях; санкциите за закъснели плащания не се смятат за доход от спестявания;

                    б) доходи, реализирани или капитализирани при продажба, възстановяване или изкупуване на вземанията за дълг по буква "а";

                    в) доходи, произтичащи от доходи от спестявания, разпределени пряко или чрез агент-платец по чл. 143р от:

                         аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка;

                         бб) агент-платец по чл. 143р, упражнил правото да бъде приравнен на колективна инвестиционна схема;

                         вв) инвестиционно дружество, установено в трета държава;

                    г) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) доходи, реализирани при продажба, възстановяване или изкупуване на акции и дялове в лица по буква "в", подбукви "аа", "бб" и "вв", при условие че тези лица инвестират пряко или косвено чрез лица по буква "в", подбукви "аа", "бб" и "вв" повече от 25 на сто от активите си във вземания за дълг по буква "а"; частта от активите се определя съгласно инвестиционната политика, посочена в проспекта на инвестиционното дружество, а в случай че това не е възможно - чрез действителната част от активите на лицата.

Целият доход се смята за доход от спестявания, когато в случаите по т. 16, букви "в" и "г" агент-платецът няма информация каква част от доходите е реализирана като доход от спестявания.

В случаите по т. 16, буква "г", когато агент-платецът няма информация относно процента на активите, инвестирани във вземания за дълг или в акции или дялове, се смята, че този процент е над 25 на сто. Когато агент-платецът не може да определи размера на дохода, реализиран от получателя, смята се, че това е доходът, постъпил при продажбата, възстановяването или изкупуването на акциите или дяловете.

За доход се смята общата сума на прихода, когато агент-платецът не може да изчисли реализирания доход поради липса на информация за цената, на която е придобито вземането за дълг по т. 16, буква "б", съответно акция или дял в лицата по т. 16, буква "г".

Доходите по т. 16, букви "в" и "г" не се смятат за доходи от спестявания, когато лицата, които ги изплащат, инвестират по-малко от 15 на сто от активите си във вземания за дълг по т. 16, буква "а".

               17. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Компетентен орган" по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е орган, оправомощен от държава членка да обменя информация относно доходите от спестявания, изплатени на притежатели на доходи - местни лица на други държави членки. Компетентен орган в Република България е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

               18. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "Местен запитващ орган" по смисъла на дял четвърти, глава двадесет и седма "а", освен ако е предвидено друго, е централно звено за връзка при Националната агенция за приходите, съответно звено за връзка или отдел за връзка, определени от компетентния орган по чл. 269б да отправят искане за взаимна помощ по този кодекс.

               19. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "Местен запитан орган" по смисъла на дял четвърти, глава двадесет и седма "а", освен ако е предвидено друго, е централно звено за връзка при Националната агенция за приходите, съответно звено за връзка или отдел за връзка, определени от компетентния орган по чл. 269б да получават искане за взаимна помощ от друга държава - членка на Европейския съюз.

               20. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Предаване по електронен път" по смисъла на дял четвърти, глава двадесет и седма "а" е предаването чрез електронно оборудване за обработка (включително цифрово компресиране) на данни и чрез използване на кабел, радиопредаване, оптични технологии или всякакви други електромагнетични средства.

               21. (нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) "Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с регламентите на Европейския парламент и на Съвета на европейския съюз за координация на системите за социална сигурност и с международните спогодби/договори за социално осигуряване/социална сигурност, по които Република България е страна.

               22. (нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "Лице" по смисъла на дял четвърти, глава двадесет и седма "а", е:

                    а) физическо лице;

                    б) юридическо лице;

                    в) неперсонифицирано дружество;

                    г) всяко друго правно сдружение, независимо от неговото естество и форма и без значение дали има правосубектност, притежаващо или управляващо активи и доходи, които подлежат на облагане с който и да е от данъците в обхвата на чл. 269а, ал. 1, т. 1.

               23. (нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "Мрежа CCN" означава обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Европейския съюз, за предаване на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане.

 

     § 2. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.

 

     § 2а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Клоновете на търговските дружества и поделенията могат да продължат да се отчитат като осигурители отделно от дружеството и от другите негови клонове и поделения, като се идентифицират с единния си идентификационен код по БУЛСТАТ съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ.

 

     § 2б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Този кодекс въвежда изискванията на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.).

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

     § 3. Данъчният процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г., бр. 19, 39, 43, 79 и 86 от 2005 г.) се отменя.

 

     § 4. Отсрочени или разсрочени публични вземания по отменения Данъчен процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този кодекс, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение.

 

     § 5. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства по глава седма от Кодекса за социално осигуряване към датата на влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

          (2) Започналите към датата на влизането в сила на този кодекс производства по глава осма и по чл. 349 - 350 от Кодекса за социално осигуряване се довършват от органите на Националния осигурителен институт по досегашния ред. Производството по издаване на разпореждане съгласно чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и неговото обжалване се довършват по досегашния ред от органите на Националния осигурителен институт, ако акт за начет е издаден преди влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

          (3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила.

          (4) Незавършените към датата на влизането в сила на този кодекс съдебни производства по отменения Данъчен процесуален кодекс се довършват по досегашния ред, като страна в производството е съответният орган на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания.

 

     § 6. (1) Националната агенция за приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на данъчната администрация, считано от 1 януари 2006 г., с изключение на недвижимите имоти. За правоприемството се прилага съответно чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

          (2) В срок до 1 април 2006 г. Министерският съвет, съответно министърът на финансите, предоставя имотите - публична държавна собственост, ползвани от данъчната администрация, на Националната агенция за приходите по реда на Закона за държавната собственост.

          (3) Отношенията във връзка с преминаването на необходимата информация и архиви от Националния осигурителен институт в Националната агенция за приходите се уреждат със споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

          (4) Трудовите правоотношения на служителите на данъчна администрация и функция "Събиране" на Националния осигурителен институт се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Трудовият стаж, придобит в системата на данъчна администрация и Националния осигурителен институт от работници и служители, назначени по трудово правоотношение в Националната агенция за приходите преди 30 юни 2006 г., се зачита за работа при един работодател, във връзка с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

          (5) До 30 юни 2007 г. трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения, като:

               1. с акта по назначаването на държавния служител се присъжда определения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не отговаря на условия за определяне на по-висок ранг;

               2. член 12 от Закона за държавния служител не се прилага, освен за служителите, чиито трудови правоотношения са със срок за изпитване;

               3. неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.

          (6) До 31 декември 2006 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание необходимите законодателни промени, произтичащи от ал. 5.

          (7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) При назначаването на държавна служба в Агенция "Митници" на длъжност, чиито функции са пряко свързани с администрирането и контрола върху акциза, не се прилага чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител, ако кандидатите се намират в трудовоправни отношения с Агенция "Митници" и с Националната агенция за приходите.

 

     § 7. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 28 и 46 от 2002 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 85:

                    а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:

"1. организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;";

                    б) в ал. 2 и 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               2. В чл. 88, ал. 1 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 8. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 3, ал. 1:

                    а) точка 7 се изменя така:

"7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;";

                    б) в т. 8 думите "осъществява методическото ръководство" се заличават.

               2. В чл. 5, ал. 5:

                    а) точка 5 се изменя така:

"5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;";

                    б) в т. 6 думите "и териториалните служби, както и числеността на персонала в тях" се заличават;

                    в) създава се т. 9:

"9. решения за отписване на вземания, събирани от Националната агенция за приходите, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението."

               3. В чл. 6:

                    а) в ал. 1 думите "териториални подразделения" и "и териториални служби" се заличават;

                    б) в ал. 3 съюзът "и" след думата "данъци" се заменя със запетая и след думите "задължителни осигурителни вноски" се поставя запетая и се добавя "както и други публични вземания, възложени им със закон";

                    в) алинеи 4 и 8 се отменят;

                    г) алинея 9 се изменя така:

"(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на управителния съвет."

               4. В чл. 7:

                    а) в ал. 1:

                         аа) в текста преди т. 1 думите "на агенцията" се заменят с "по приходите";

                         бб) в т. 2 думите "началниците на териториалните служби" се заменят с "техните заместници";

                         вв) създава се нова т. 3:

"3. директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;";

                         гг) досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:

"4. служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите";

                         дд) създава се т. 5:

"5. служителите в централното управление, заемащи длъжностите "държавен експерт по приходите" и "държавен инспектор по приходите";";

                    б) създава се нова ал. 2:

"(2) Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител";

                    в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

"(3) Изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия.";

                    г) досегашната ал. 3 се отменя;

                    д) в ал. 4 думите "т. 3" се заменят с "т. 3 - 5 и ал. 2, както и когато длъжност "експерт";

                    е) създава се ал. 5:

"(5) Длъжностите по ал. 1, т. 5 и длъжността "държавен публичен изпълнител" се заемат по служебно правоотношение."

               5. В чл. 8:

                    а) в ал. 3 думите "началниците на териториалните служби" се заличават;

                    б) алинея 4 се изменя така:

"(4) Служителите в териториалните дирекции се назначават от съответния териториален директор."

               6. В чл. 9:

                    а) в ал. 1:

                         аа) в текста преди т. 1 след думите "което е" се добавя "дееспособен";

                         бб) в т. 2 думите "и осигуряването" се заменят с "и/или задължителното социално осигуряване";

                         вв) в т. 6 думите "този закон не предвижда друго" се заменят с "в закон не е предвидено друго";

                         гг) в т. 8 думите "този закон не предвижда друго" се заменят с "в закон не е предвидено друго";

                    б) в ал. 4:

                         аа) в текста преди т. 1 думата "лица" се заменя с "дееспособни български граждани";

                         бб) точка 1 се изменя така:

"1. които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени със заповед на изпълнителния директор;";

                         вв) в т. 2 думите "ал. 1, т. 3 - 8" се заменят с "ал. 5";

                    в) създава се нова ал. 5:

"(5) Служителите в агенцията не могат да:

               1. са еднолични търговци или съдружници в търговски дружества;

               2. участват в органи на управление и контрол на търговски дружества, кооперации и други организации;

               3. заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.";

                    г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1, т. 4 - 8" се заменят с "ал. 1, т. 4, 7 и ал. 5", а думите "изпълнителния директор" се заменят с "работодателя";

                    д) създават се ал. 7 и 8:

"(7) След постъпване на работа и всяка година до 31 май служителите на агенцията са длъжни да декларират имуществото си, включително такова, представляващо съпружеска имуществена общност, както и това на своите ненавършили пълнолетие деца, с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор.

          (8) Несъвместимостта по ал. 5, както и неподаването в срок на декларация по ал. 7, е основание за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителя на агенцията без предизвестие."

               7. Членове 10 и 11 се изменят така:

 

"Изпълнителен директор

     чл. 10. (1) Изпълнителният директор:

               1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

               2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

               3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

               4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

               5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

               6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;

               7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;

               8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;

               9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;

               10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

               11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;

               12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;

               13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;

               14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.

          (2) Изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 на заместник изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" или други служители от централното управление. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.

          (3) Изпълнителният директор определя местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".

          (4) Изпълнителният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на съобщения, приемането на декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетентност на агенцията.

          (5) Указания по ал. 1, т. 4, задължителни за органите на агенцията, може да издава и министърът на финансите, като по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски, указанията се съгласуват с министъра на труда и социалната политика.

 

Териториален директор

     чл. 11. (1) Териториалният директор организира и ръководи:

               1. териториалната дирекция;

               2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;

               3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;

               4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;

               5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.

          (2) Териториалният директор:

               1. издава предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс актове;

               2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;

               3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;

               4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;

               5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;

               6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.

          (3) Териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2."

               8. В чл. 12:

                    а) в ал. 1 думата "юрисконсулт" се заменя с "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт";

                    б) алинея 2 се отменя;

                    в) в ал. 3 т. 1 се изменя така:

"1. които имат висше юридическо образование и издържан изпит за придобиване на юридическа правоспособност;".

               9. В чл. 13:

                    а) в ал. 1 думите "и началниците на териториалните служби" се заличават, а след думата "директор" се добавя "или от упълномощен от него служител на агенцията";

                    б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Трудовите договори със служителите в териториалните дирекции се сключват, изменят и прекратяват от съответния директор на териториална дирекция."

               10. В чл. 14:

                    а) в ал. 1:

                         аа) точка 2 се изменя така:

"2. да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;";

                         бб) създава се т. 3:

"3. да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна;";

                    б) алинея 2 се отменя;

                    в) в ал. 3 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 1, т. 2";

                    г) създават се ал. 4 и 5:

"(4) Служебна тайна е следната информация:

               1. информация относно средствата за опазване на данъчната и осигурителната информация и на информацията, представляваща служебна тайна;

               2. информация относно проектиране, изграждане и функциониране на информационни системи и мрежи за предаване на данъчна и осигурителна информация;

               3. пароли, кодове и средства за криптографска защита на устройства, които създават, обработват, съхраняват и предават данъчна и осигурителна информация;

               4. критериите за селекция и анализ на риска във връзка с осъществяване на ревизии и проверки;

               5. сведения за организацията във връзка с осъществяване на данъчно-осигурителен контрол върху лица, произвеждащи и търгуващи с военна и специална продукция, както и върху такива, които са рискови за икономическата сигурност на държавата;

               6. информация за действията по осъществяване на вътрешен контрол и вътрешна сигурност.

          (5) Сведенията, определени като служебна тайна съгласно ал. 4, се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."

               11. В чл. 15 думите "органите по чл. 7, ал. 1" се заменят със "служителите си".

               12. В чл. 17 ал. 1 се изменя така:

"(1) На органите и служителите на агенцията ежегодно се изплащат суми за облекло при условия и по ред, определени от управителния съвет."

               13. Член 18 се изменя така:

 

"Допълнително финансиране

     чл. 18. (1) Двадесет и пет на сто от събраните суми по влезлите в сила актове на органите на агенцията от укрити и/или недекларирани данъци, непризнати данъци за възстановяване и други суми за възстановяване, глоби и имуществени санкции и дължимите към тях лихви постъпват като собствени приходи в бюджета на агенцията.

          (2) Средствата по ал. 1 се разходват само за:

               1. капитални вложения за подобряване на материалната база на агенцията, за издръжка, за повишаване квалификацията на служителите и за облекло по чл. 17, ал. 1 в размер 55 на сто от средствата по ал. 1 - при условия и по ред, определени от управителния съвет;

               2. допълнително материално стимулиране на работещите в агенцията в размер не по-малко от 35 на сто от средствата по ал. 1 - по критерии, при условия и по ред, определени от управителния съвет;

               3. допълнително материално стимулиране към основната заплата на служителите на Министерството на финансите в размер до 10 на сто от средствата по ал. 1 - при условия и по ред, определени от министъра на финансите."

               14. Член 20 се изменя така:

 

"Обхват на отговорността

     чл. 20. Служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер."

               15. Създава се глава пета:

 

Глава пета

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

 

Текущо предоставяне на информация

     чл. 22. (1) Държавните и общинските органи, компетентни да регистрират или издават разрешения за извършване на определен вид търговска дейност, уведомяват агенцията за регистрираните лица или обекти и за издадените разрешения, както и за прекратената регистрация или отнетите разрешения до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

          (2) Органите, компетентни да регистрират превозни средства, включително въздухоплавателни и плавателни средства, уведомяват агенцията за регистрираните, отчислените и спрените от движение превозни средства ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

          (3) Съдиите по вписванията уведомяват агенцията за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, както и за учредените, изменените и заличените ипотеки ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

          (4) Общините уведомяват агенцията за декларираните недвижими имоти, превозни средства, открити наследства, придобитите имущества по възмезден и безвъзмезден начин по Закона за местните данъци и такси, както и за регистрираните търговски обекти до 15-о число на следващия месец.

          (5) Редът за предоставяне на информацията по ал. 1 - 4 се определя с инструкции, издавани съвместно от:

               1. министъра на финансите и съответния министър;

               2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се предоставя от министерство.

          (6) Редът за предоставяне на информация от общините се урежда с инструкция на министъра на финансите, съгласувана с Националното сдружение на общините на Република България.

 

Текущ обмен на информация

     чл. 23. Редът за осигуряване на текущия обмен на информация между агенцията, министерствата, контролните органи на Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и общините се определя с инструкции, издавани от:

               1. министъра на финансите и съответния министър;

               2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се обменя с министерство;

               3. министъра на финансите, съгласувано с Националното сдружение на общините на Република България.

 

Събиране и предоставяне на данни

     чл. 24. (1) Съдилищата и общините, държавните и общинските органи и Националният статистически институт предоставят на агенцията необходимата за осъществяването на функциите и правомощията й информация безплатно.

          (2) За целите на статистиката, планирането и анализа на прилагането на данъчното и осигурителното законодателство изпълнителният директор определя лицата, които предоставят информация по образец, утвърден със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".

 

Информация от търговските банки

     чл. 25. (1) Търговските банки и клоновете на чуждестранните банки уведомяват в 7-дневен срок агенцията за откритите или закритите от тях банкови сметки на:

               1. едноличните търговци, местните юридически лица, включително тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица;

               2. неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;

               3. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство;

               4. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

          (2) За лицата, непосочени в ал. 1, търговските банки и клоновете на чуждестранните банки предоставят информация за откритите или закритите банкови сметки по мотивирано искане от териториалния директор в 7-дневен срок от получаването на искането.

 

Взаимодействие с други органи

     чл. 26. (1) Агенцията, органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, контролните органи на Министерството на финансите, както и други контролни органи, извършват съвместни действия във връзка с осъществяването на своите функции.

          (2) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на:

               1. министъра на финансите и ръководителя на съответната институция;

               2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация."

 

     § 9. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г. и бр. 92 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 1, ал. 1 след думата "граждани" се добавя "и юридически лица".

               2. В чл. 9 ал. 2 думите "органите на данъчната администрация" се заменят с "органите по приходите".

 

     § 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 5:

                    а) в ал. 1 думите "негово поделение" се заменят с "неперсонифицирано дружество";

                    б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    в) в ал. 4 думите "Осигурителите периодично представят в Националния осигурителен институт данни за" се заменят с "Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за";

                    г) алинея 5 се отменя;

                    д) (В сила от 29.12.2005 г.) алинея 6 се изменя така:

"(6) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.";

                    е) алинея 8 се изменя така:

"(8) Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт данните по ал. 4 и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.";

                    ж) алинея 9 се отменя.

               2. Член 6а се отменя.

               3. В чл. 7 ал. 6 се изменя така:

"(6) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код по регистър БУЛСТАТ."

               4. В чл. 8:

                    а) в ал. 1, изречение първо думите "териториалното поделение на Националния осигурителен институт" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 2, т. 1 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    в) (В сила от 29.12.2005 г.) в ал. 3 след думите "Националния осигурителен институт" се поставя запетая и се добавя "съгласувано с Националната агенция за приходите".

               5. В чл. 33:

                    а) в ал. 3:

                         аа) точка 2 се изменя така:

"2. установява и събира вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи;";

                         бб) точка 3 с букви "а" - "в" се отменя;

                         вв) в т. 4 накрая се добавя "във връзка с възложените му дейности";

                         гг) в т. 10 думите "създава и" се заличават;

                    б) алинеи 4 и 5 се отменят.

               6. В чл. 36:

                    а) т. 6 се изменя така:

"6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;";

                    б) в т. 7 след думата "вземания" се добавя "по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт".

               7. В чл. 37, ал. 5:

                    а) в т. 2 накрая се добавя "във връзка с възложените на Националния осигурителен институт дейности";

                    б) точка 6 се изменя така:

"6. дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

               8. В чл. 54е, ал. 3, чл. 54ж, ал. 2 и чл. 98, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               9. Член 107 се изменя така:

 

"Контролни органи

     чл. 107. Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт."

               10. В чл. 108:

                    а) в ал. 1:

                         аа) в т. 1 думите "дейността им по държавното обществено осигуряване и за внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заменят с "дейността, възложена на Националния осигурителен институт";

                         бб) в т. 2 думите "внасяне на осигурителни вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заменят с "дейността, възложена на Националния осигурителен институт";

                         вв) в т. 3 думите "за внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заменят с "дейността, възложена на Националния осигурителен институт";

                    б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с органите на Националната агенция за приходите по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.";

                    в) в ал. 3 думите "с осъществяването на държавното обществено осигуряване, и внасянето на осигурителни вноски за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заменят със "със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт";

                    г) в ал. 5 думите "противоречащи на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, както и на нормативните актове по здравното осигуряване в частта им по събирането на осигурителните вноски и контрола по тази дейност" се заменят с "по спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт".

               11. В чл. 108а думите "с цел да се избегне плащането на дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в големи размери" се заменят с "във връзка с извършени осигурителни плащания".

               12. В чл. 110:

                    а) в ал. 1:

                         аа) в т. 1 думите "от невнесени осигурителни вноски" се заличават;

                         бб) точки 2 и 4 се отменят;

                         вв) в т. 5 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 3 думите "приходите и" се заличават;

                    в) в ал. 5:

                         аа) в текста преди т. 1 думите "и декларации за дължими осигурителни вноски по чл. 5, ал. 4, т. 2" се заличават;

                         бб) в т. 1 думите "здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заличават;

                         вв) в т. 3 думите "данъчен орган" се заменят с "орган на Националната агенция за приходите";

                    г) в ал. 6, изречение първо думите "и здравното осигуряване" се заличават;

                    д) в ал. 9 след думите "държавното обществено осигуряване" се добавя "от неправилно извършени осигурителни разходи";

                    е) в ал. 10 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    ж) алинея 12 се отменя.

               13. В чл. 111:

                    а) създава се нова ал. 3:

"(3) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.";

                    б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

"(4) Имуществените санкции по ал. 2 за банките, разрешили теглене на пари за изплащане на парични обезщетения, се налагат от териториалния директор на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите или от определен от него орган по приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания."

               14. В чл. 112 думите "и за внасяне на вноските за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване" се заличават.

               15. В чл. 113, ал. 1 думите "на Националния осигурителен институт" се заличават.

               16. В чл. 115, ал. 1 думите "невнесени осигурителни вноски" се заличават.

               17. В чл. 116:

                    а) алинея 1 се изменя така:

"(1) По искане на длъжника към държавното обществено осигуряване за вземанията, установявани и събирани от Националния осигурителен институт, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.";

                    б) алинея 11 се отменя.

               18. В чл. 117:

                    а) в ал. 1, т. 2 буква "е" се отменя;

                    б) в ал. 2 думите "букви "б" - "е" се заменят с "букви "б" - "д".

               19. В чл. 128:

                    а) в ал. 2 думите "Националният осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 3 думите "управителя на Националния осигурителен институт" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               20. В чл. 137, ал. 4 и чл. 140, ал. 4 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               21. В чл. 159:

                    а) в ал. 1, 2 и 3 думите "Националния/т осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 4 думите "Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване" се заменят със "Закона за държавния бюджет на Република България" и думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    в) в ал. 5, 6, 7 и 8 думите "Националния/т осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               22. В чл. 349:

                    а) в ал. 1 след думите "1000 лв." се добавя "с изключение на случаите на нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и";

                    б) алинея 2 се отменя;

                    в) алинея 3 се изменя така:

"(3) Който състави документ с невярно съдържание с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание."

               23. В глава четиридесет и първа се създава раздел III:

"Раздел III

Отговорност за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителни осигурителни вноски

     чл. 355. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 7 и чл. 8, ал. 2, т. 1, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

          (2) Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски, се наказва с глоба от 250 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

          (3) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв.

          (4) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв., а по ал. 2 - глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.

          (5) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

          (6) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."

 

     § 11. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76 и 83 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 62:

                    а) алинея 3 се изменя така:

"(3) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.";

                    б) (В сила от 29.12.2005 г.) в ал. 4 думите "управителя на Националния осигурителен институт" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 63, ал. 1 думите "териториалното поделение на Националния осигурителен институт" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

 

     § 12. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 5 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите".

               2.В чл. 20:

                    а) точка 3 се изменя така:

"3. "свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;";

                    б) точка 5 се изменя така:

"5. "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;";

                    в) в т. 17 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    г) в т. 18 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", думите "данъчен адрес" се заменят с "адрес за кореспонденция", а думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    д) създава се т. 28:

"28. "методи за определяне на пазарните цени" са методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В чл. 65:

                    а) в ал. 4:

                         аа) в текста преди т. 1 думите "Данъчният орган" се заменят с "Органът по приходите";

                         бб) в т. 1 думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация в Националната агенция за приходите";

                         вв) в т. 4 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите", а думите "Данъчно-процесуалния кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 6 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите";

                    в) в ал. 7 думите "данъчния ревизионен акт" се заменят с "ревизионния акт".

               4. В чл. 70, ал. 2, т. 2 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите".

               5. В чл. 74, ал. 1 и 2 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               6. В чл. 75, ал. 4 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               7. В чл. 77:

                    а) в ал. 1, т. 1 и 4 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите";

                    б) в ал. 3 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите";

                    в) в ал. 4 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите".

               8. В чл. 78, ал. 1:

                    а) в т. 2 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    б) в т. 3 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите";

                    в) в т. 4 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    г) в т. 5 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите";

                    д) в т. 7 думата "данъчна" се заличава, а думите "в срока по чл. 68, ал. 5 - 7 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               9. В чл. 91к, ал. 3 и чл. 93, ал. 9 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               10. В чл. 100:

                    а) в ал. 3 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 5 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите".

               11. В чл. 101, ал. 1 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               12. В чл. 107 ал. 1 се изменя така:

"(1) Регистрацията по този закон е специфична процедура и е неразделна част от регистрацията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

               13. В чл. 109:

                    а) заглавието се изменя така: "Регистрация по инициатива на органа по приходите";

                    б) в изречение първо думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите", а думите "данъчен акт" се заменят с "акт за регистрация";

                    в) в изречение второ думите "данъчния акт" се заменят с "акта за регистрация".

               14. В чл. 111, ал. 1 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               15. В чл. 113:

                    а) в ал. 3 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите";

                    б) в ал. 4 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               16. В чл. 115:

                    а) в ал. 1 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    б) в ал. 2 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите".

               17. В чл. 115а, ал. 2 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               18. В чл. 116, ал. 2, т. 2:

                    а) в текста преди буква "а" думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    б) в буква "б" думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               19. В чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               20. В чл. 120:

                    а) заглавието се изменя така: "Дата на дерегистрация и задължения на органа по приходите";

                    б) в ал. 2, изречение първо думите "данъчния акт" се заменят с "акта", а думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    в) в ал. 4, изречение второ думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    г) в ал. 5 думите "по чл. 33, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс" се заличават, а думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               21. В чл. 121, ал. 4 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите".

               22. В чл. 126 се правят следните изменения:

                    а) заглавието на чл. 126 се изменя така: "Задължение на органа по приходите за вписване";

                    б) в ал. 1, 2 и 3 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите".

               23. В чл. 127, ал. 1 думите "Данъчният орган" се заменят с "Органът по приходите".

               24. В чл. 128, ал. 1 думите "Данъчният орган" се заменят с "Органът по приходите".

               25. Наименованието на част шеста се изменя така: "Взаимодействие между Националната агенция за приходите, Агенция "Митници", Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и другите държавни органи. Използване на информация".

               26. В чл. 129:

                    а)в ал. 1 думите "орган на данъчната администрация" се заменят с "орган на Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 2 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               27. В чл. 130 ал. 1 се изменя така:

"(1) Националната агенция за приходите и митническата администрация имат право да използват информация, получена от данъчна или митническа администрация на друга страна в резултат на официално запитване, при определяне на задълженията по този закон на данъчнозадължените лица, както и да използват тази информация като доказателство по административни и съдебни производства."

               28. В чл. 131, ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               29. В чл. 137а, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2 и в чл. 137б, ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               30. В чл. 139 и в чл. 141 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               31. В чл. 143:

                    а) в ал. 1 думите "Данъчен орган" се заменят с "Орган по приходите";

                    б) в ал. 3 думите "Данъчен орган" се заменят с "Орган по приходите", а думите "по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    в) в ал. 4 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите", а думите "Главния данъчен директор" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               32. В § 16, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 100 от 2005 г.) думата "данъчен" се заличава.

 

     § 13. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 4:

                    а) в ал. 1 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    в) в ал. 3 думите "данъчни органи" се заменят с "органи по приходите";

                    г) в ал. 5 думите "регионален данъчен директор" се заменят с "решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", а думите "териториален данъчен директор" се заменят с "териториален директор на Националната агенция за приходите";

                    д) в ал. 6 думите "Главният данъчен директор" се заменят с "Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите";

                    е) създава се ал. 7:

"(7) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет."

               2. В чл. 9б, ал. 4 се отменя.

               3. В чл. 37 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               4. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 6 се изменя така:

"6. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

 

     § 14. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 18 ал. 2 се отменя.

               2. (В сила от 29.12.2005 г.) В чл. 41, ал. 4 и 5 думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               3. В чл. 43, ал. 4 думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите", а думите "данъчна регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация".

               4. В чл. 50, ал. 2, чл. 51, ал. 2, чл. 52 думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               5. В чл. 53, ал. 4 думите "данъчна регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация", а думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               6. В чл. 54, ал. 1 думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               7. В чл. 55:

                    а) в ал. 2 думата "данъчен" се заличава;

                    б) в ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               8. Член 56 се отменя.

               9. В наименованието на глава осемнадесета думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               10. В наименованието на глава деветнадесета думите "служебна тайна" се заменят с "данъчна и осигурителна информация".

               11. В чл. 57, ал. 1 думите "главния данъчен директор" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите", а думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция по приходите".

               12. Създава се член 57а:

"Чл. 57а. Работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите информация за изплатените от тях доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан от тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за сроковете, съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхранение на информацията."

               13. В чл. 58 навсякъде думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               14. В чл. 59:

                    а) в ал. 1 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите";

                    б) в ал. 2 думите "териториална данъчна дирекция", "териториални данъчни дирекции" и "Главната данъчна дирекция в Министерството на финансите" се заменят съответно с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите", "териториални дирекции на Националната агенция за приходите" и "Централно управление на Националната агенция за приходите";

                    в) в ал. 3 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               15. В чл. 65:

                    а) в ал. 1 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите";

                    б) в ал. 2 думите "главния данъчен директор в Министерството на финансите" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               16. В § 1 от допълнителната разпоредба:

                    а) точка 15 се изменя така:

"15. "Пазарна цена" е цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    б) точки 23 и 24 се изменят така:

"23. "Място на стопанска дейност" е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

               24. "Определена база" е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

 

     § 15. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 2а се правят следните изменения:

                    а) в ал. 2 думите "териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация" и думите "териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си", съответно с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията";

                    б) в ал. 3 думите "териториалната данъчна дирекция" и думите "териториалната данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите", съответно с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си".

               2. В чл. 2г, ал. 2 думите "териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си", а думата "данъчна" се заличава.

               3. В чл. 5, ал. 5 и чл. 23, ал. 3, т. 8 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               4. В чл. 51:

                    а) в ал. 2 думите "в териториалната дирекция по данъчна" се заменят с "в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по";

                    б) в ал. 8 думите "териториалната данъчна дирекция по данъчната им регистрация" и думите "териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си";

                    в) в ал. 9 думите "териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си";

                    г) в ал. 10 навсякъде думите "в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация" се заменят с "в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си".

               5. В чл. 51а и чл. 52 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               6. В чл. 55:

                    а) в ал. 1, изречение трето думите "териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си"; думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", а думата "данъчна" се заличава;

                    б) в ал. 4 думите "териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация" и навсякъде думата "данъчна" се заличава.

7. В чл. 56, ал. 6 и чл. 57, ал. 3думите "териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си".

               8. В чл. 61д, ал. 1, т. 1 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               9. В чл. 67а, ал. 4 думите "данъчен орган от териториалната данъчна дирекция по данъчна" се заменят с "органа по приходите от съответната териториална дирекция по".

               10. В чл. 67б, ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               11. В чл. 67в, ал. 2 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите".

               12. В чл. 68, ал. 1 думите "данъчните органи при териториалните данъчни дирекции" се заменят с "органите по приходите при териториалните дирекции на Националната агенция за приходите" и думите "главния данъчен директор" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               13. В § 1 от допълнителните разпоредби:

                    а) точка 3 се изменя така:

"3. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    б) точка 10 се изменя така:

"10. "Пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    в) точка 13 се изменя така:

"13. Място на стопанска дейност" е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    г) в т. 34 думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация в Националната агенция за приходите";

                    д) точка 42 се изменя така:

"42. "Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" е по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

               14. В § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

 

     § 16. В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31 и 39 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 5, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:

               1. В текста преди буква "а" думата "данъчна" се заличава и след думата "дирекция" се добавя "на Националната агенция за приходите".

               2. Буква "а" се изменя така:

"а) се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и че тя е непълна или недостоверна;".

 

     § 17. В Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) в чл. 94 се създава т. 6:

"6. пред директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато:

                    а) с акт на орган по приходите е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;

                    б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице."

 

     § 18. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86 и 91 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 10, ал. 6 думите "данъчните органи" се заменят с "органите на Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 16 се правят следните изменения:

                    а) в ал. 5 думите "данъчните органи" се заменят с "органите на Националната агенция за приходите";

                    б) алинея 6 се изменя така:

"(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите."

               3. В чл. 84а, ал. 5 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               4. В чл. 84ж думите "глава десета, раздел III от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               5. В чл. 206а, ал. 4 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               6. В чл. 206в думите "глава седемнадесета от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "глава двадесет и четвърта от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               7. В чл. 211б думата "данъчна" се заличава, а след "дирекция" се добавя "на Националната агенция за приходите".

               8. В чл. 211к:

                    а) в ал. 1 думите "чл. 121 - 132 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "глави седемнадесета и деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 2 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               9. В чл. 229в думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 19. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 3, ал. 1 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 24, т. 5 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               3. В чл. 39:

                    а) в ал. 1 думите "териториалните поделения" се заменят с "териториалните дирекции" и навсякъде думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 2 и 3 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               4. В чл. 40а, ал. 1 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               5. В чл. 41:

                    а) в ал. 1 думите "териториалните поделения" се заменят с "териториалните дирекции", а думите "Националния осигурителен институт" навсякъде се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 2 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               6. В чл. 42, ал. 4 думите "данъчните служби" се заличават, а думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               7. В чл. 69 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               8. В чл. 73а думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите", а думите "Кодекса за социално осигуряване" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               9. В чл. 77 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               10. В чл. 95, ал. 2, т. 4 се изменя така:

"4. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

               11. В чл. 105:

                    а) в ал. 1 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 2 думите "управителя или от ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице".

               12. В § 19 от преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се отменя.

               13. В § 19в, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "управителя на Националния осигурителен институт" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               14. В § 19г, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите "териториалните поделения на Националния осигурителен институт" се заменят с "териториалните дирекции на Националната агенция за приходите", а думите "управителя на Националния осигурителен институт" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               15. В § 20 от преходните и заключителните разпоредби думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 20. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86 и 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 353 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания".

               2. В чл. 374 думите "данъчна служба" се заменят с "дирекция на Национална агенция за приходите".

 

     § 21. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43 и 66 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 268, ал. 3 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 628, ал. 3 думите "документи по чл. 20, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В чл. 638:

                    а) в ал. 1 думите "чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 4 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               4. В чл. 722, ал. 1, т. 1 след думата "ипотека" се поставя запетая и се добавя "или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози".

 

     § 22. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г. и бр. 36 от 2004 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 11, ал. 3 думите "съответното данъчно подразделение" се заменят със "съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 16, ал. 2 се правят следните изменения:

                    а) в текста преди т. 1 думите "Данъчните органи" се заменят с "Органите на Националната агенция за приходите";

                    б) в т. 6 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 23. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г. и бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 9, ал. 4 думите "чл. 20 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 77 и 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               2. В чл. 21, ал. 2 думите "чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В чл. 72 ал. 3 се изменя така:

"(3) За неуредените в тази глава случаи се прилагат съответно разпоредбите на глави двадесет и шеста и двадесет и седма на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс."

               4. В чл. 79, ал. 4 думите "данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               5. В чл. 84, ал. 3 думите "чл. 206, ал. 6 - 9 и ал. 10, изречение първо и второ и чл. 207, ал. 1 и 2 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 244, ал. 2 и 3 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               6. В чл. 85:

                    а) в ал. 3 думите "чл. 209, чл. 210, ал. 1 - 11, чл. 211, ал. 1, т. 2, чл. 212, ал. 1, т. 3 и чл. 215 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 247, чл. 248, чл. 249, ал. 2 и 3, чл. 250, ал. 1, т. 3 и чл. 253 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    б) в ал. 4 думите "чл. 211 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 249 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс";

                    в) в ал. 5 думите "чл. 213 - 215 и чл. 216, ал. 1 - 4 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 251 - 253 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               7. В чл. 87, ал. 1 думите "чл. 220, ал. 1 - 5 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "чл. 258, ал. 1 - 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 24. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 и 88 от 2005 г.) в чл. 49, ал. 4 и в чл. 94, ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс от данъчната администрация" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите".

 

     § 25. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 129, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 26. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 27, ал. 3, т. 2 думата "данъчен" се заменя с "адрес за кореспонденция".

               2. В чл. 75 т. 5 се изменя така:

"5. лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

 

     § 27. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г. и бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 23а, ал. 3, т. 3 и чл. 40, ал. 4, т. 7 думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               2. В чл. 40в, ал. 2 - 4, ал. 6, 7, 10 и 12 думите "данъчна дирекция" се заменят с "дирекция на Национална агенция за приходите".

               3. В чл. 42:

                    а) в ал. 4 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 5 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална дирекция".

               4. В чл. 77а, ал. 4 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               5. В § 78 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна дирекция" се заменят с "дирекция на Национална агенция за приходите".

 

     § 28. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ДВ, бр. 37 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 20:

                    а) в ал. 2 думите "териториалното поделение на Националния осигурителен институт" се заменят със "съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите";

                    б) създава се нова ал. 4:

"(4) Вноските във Фонд "Гарантиране вземанията на работниците и служителите" се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.";

                    в) досегашната ал. 4 става ал. 5;

                    г) досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

"(6) Вноската за фонда се внася по реда, определен с наредбата по чл. 179 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.";

                    д) досегашната ал. 6 става ал. 7.

               2. В чл. 21:

                    а) алинеи 1 и 2 се изменят така:

"(1) Контролът по внасянето на вноските във фонда се осъществява от органите на Националната агенция за приходите. Контролът по изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.

          (2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като се прилагат правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски.";

                    б) алинеи 3 и 5 се отменят.

               3. В чл. 24, ал. 1 думите "в съответните сметки на Националния осигурителен институт" се заличават.

               4. В чл. 27:

                    а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:

"(1) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда.";

                    б) създава се ал. 2:

"(2) Едновременно с изплащането на гарантираното вземане съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт превежда дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, данъка върху доходите и запорите."

               5. В чл. 28, ал. 3 думите "управителя на Националния осигурителен институт" се заменят с "Агенцията за държавни вземания".

               6. В чл. 32:

                    а) в ал. 1 след думите "Националния осигурителен институт" се добавя "или органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия";

                    б) в ал. 2 след думите "длъжностно лице" се добавя "или от органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия".

 

     § 29. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79, 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 68а, ал. 2, т. 4 думите "документ за данъчна регистрация" се заличават.

               2. В чл. 68б, ал. 2, т. 5 думите "документ за данъчна регистрация" се заличават.

               3. В чл. 112, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 30. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102 и 103 от 2005 г.) в чл. 186 се правят следните изменения:

               1. В ал. 1, изречение второ след думите "нарушените разпоредби" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "размера на глобата" се добавя "и сметката, по която следва да се внесе".

               2. В ал. 4 думите "в съответното данъчно подразделение" се заличават, а след думата "постановление" се добавя "и се изпраща за събиране на публичния изпълнител".

 

     § 31. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19 и 69 от 2005 г.) в чл. 34 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 32. В Закона за държавния вътрешен финансов контрол (обн., ДВ, бр. 92 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 101 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 38 от 2004 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 8, ал. 1, т. 17 думите "данъчната и" се заменят с "Националната агенция за приходите" и след тях се поставя запетая.

               2. В чл. 44 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 33. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г.) в чл. 31, ал. 2 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 34. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г.) в чл. 24, ал. 3, т. 2 думите "и копие от удостоверението за данъчна регистрация" се заличават.

 

     § 35. В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г., бр. 112 от 1998 г. - Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 9 и 107 от 2003 г.) в чл. 45 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 36. В Закона за информация относно необслужвани кредити (ДВ, бр. 95 от 1997 г.) в чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 думите "данъчните органи" се заменят с "органите на Националната агенция за приходите".

 

     § 37. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г. и бр. 39 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 37, ал. 1 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 41, ал. 2 т. 4 се отменя.

 

     § 38. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г. и бр. 39 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 18, ал. 8 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 27, ал. 7 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 39. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г. и бр. 102 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 12 ал. 1 се изменя така:

"(1) Разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от лица, регистрирани като еднолични търговци:

               1. които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер;

               2. за които е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, буква "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

               3. които страдат от психическо заболяване;

               4. които през последните три години принудително са настанявани в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или са лекувани за употреба на наркотични вещества;

               5. които през последните три години два или повече пъти са настанявани в заведение за отрезвяване по чл. 82, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

               6. които през последните три години три или повече пъти са нарушавали обществения ред, за което са им налагани административни наказания."

               2. В чл. 13 т. 1 се изменя така:

"1. е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, буква "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

 

     § 40. В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г., бр. 13 от 2003 г. и бр. 102 от 2005 г.) в чл. 43, ал. 4 думите "данъчна администрация" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

 

     § 41. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г.; изм., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85, 87 и 99 от 2005 г.) в чл. 74, ал. 6 т. 4 се изменя така:

"4. регистрационно удостоверение по БУЛСТАТ."

 

     § 42. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 40, ал. 1, т. 1 думите " данъчна регистрация и" се заличават.

               2. В чл. 47, т. 1 думите "данъчна регистрация" се заменят с "единен идентификационен код".

               3. В чл. 51а, ал. 2, т. 1 думите "данъчна регистрация и" се заличават.

               4. В чл. 56, ал. 3 думите "данъчната администрация" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

 

     § 43. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г. и бр. 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 3, ал. 2, т. 19 думите "данъчни органи" се заменят с "органи на Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 6 ал. 2 се отменя.

 

     § 44. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 от 2005 г.) в § 8 от преходните и заключителните разпоредби думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 45. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88 и 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 43, ал. 2, т. 3 думите "и удостоверението за данъчна регистрация" се заличават.

               2. В чл. 106а, ал. 5 думата "Данъчния" се заменят с "Данъчно-осигурителния".

 

     § 46. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г., бр. 60 от 1999 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88 и 93 от 2005 г.) в чл. 111 т. 3 се изменя така:

"3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

 

     § 47. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 9 и 58 от 2003 г., бр. 69 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 11а, ал. 2, т. 2 думите "копие на документ за данъчна регистрация и" се заличават.

               2. В чл. 24, ал. 4, т. 2 думите "документ за данъчна регистрация и" се заличават.

 

     § 48. В Закона за регистър БУЛСТАТ (ДВ, бр. 39 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 9, ал. 5 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 10, ал. 1, т. 1, буква "г" думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               3. В чл. 24, ал. 1 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               4. В чл. 32:

                    а) в ал. 1, 3, 4 и 5 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    б) в ал. 6 думите "териториалните данъчни дирекции" се заменят с "териториалните дирекции на Националната агенция за приходите".

               5. В чл. 41, ал. 1 думите "Главната данъчна дирекция" се заменят с "Централното управление на Национална агенция за приходите".

 

     § 49. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В § 5 от допълнителните разпоредби думите "данъчния орган" и "Данъчния процесуален кодекс" се заменят съответно с "публичния изпълнител" и "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               2. В § 17, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби думите "във връзка с чл. 142 от Данъчния процесуален кодекс" се заличават.

 

     § 50. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39 и 103 от 2005 г.) в чл. 71, ал. 6, т. 2 се правят следните изменения:

               1. В текста преди буква "а" думите "ръководителя на териториалното данъчно управление" се заменят с "директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите".

               2. Буква "а" се изменя така:

"а) се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на ревизия или проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;".

 

     § 51. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г, бр. 69 от 2004 г.) в чл. 11 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 52. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 1, т. 2 думите "данъчната и" се заменят с "Националната агенция за приходите" и се поставя запетая.

 

     § 53. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 от 2005 г.) в чл. 48, ал. 1 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 54. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г., изм.; бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95 и 99 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. В чл. 37:

                    а) в ал. 1:

                         аа) точка 2 се отменя;

                         бб) точка 4 се изменя така:

"4. удостоверение от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите за дължими данъци и задължителни осигурителни вноски;";

                    б) в ал. 5 т. 2 се отменя.

               2. В чл. 38 т. 1 се отменя.

               3. В чл. 41:

                    а) в ал. 1 думата "данъчна" се заличава и след думата "дирекция" се добавя "на Националната агенция за приходите";

                    б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите проверява, подписва и подпечатва данните и връща един екземпляр на лицето, а другият остава в териториалната дирекция и се съхранява в данъчно-осигурителното досие до заличаването на лицето от регистъра на Националната агенция за приходите."

               4. В чл. 42, ал. 2 думата "данъчната" се заменя с "териториалната", а след думата "дирекция" се добавя "на Националната агенция за приходите".

               5. В приложение № 3 към чл. 37, ал. 1 навсякъде думите "данъчна дирекция" и "данъчната дирекция" се заменят съответно с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите" и "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите", а в раздел трети, колона втора думата "данъчен" преди думите "ревизионен акт" се заличава.

 

     § 55. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95 и 103 от 2005 г.) в чл. 167, ал. 2 т. 2 се изменя така:

"2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

 

     § 56. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 думата "данъчен" се заличава.

               2. В чл. 18, ал. 1, т. 11, чл. 37, ал. 7, чл. 39, ал. 5 и чл. 80, ал. 1 и 2 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 57. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42 и 102 от 2005 г.) в чл. 45 се правят следните изменения:

               1. В ал. 2 т. 3 се отменя.

               2. В ал. 6 и 8 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 58. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г., изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88 и 95 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 51, ал. 1 т. 3 се изменя така:

"3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

               2. В чл. 54, ал. 4 т. 4 се изменя така:

"4. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

               3. В чл. 62, ал. 4 т. 3 се изменя така:

"3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;".

 

     § 59. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г. и бр. 14 от 2005 г.) в чл. 10в, ал. 2, т. 1 думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация в регистър БУЛСТАТ".

 

     § 60. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94 и 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 18, ал. 1 думите "данъчен номер" се заличават.

               2. В чл. 21, ал. 1, т. 5 думите "и данъчен номер" се заличават.

               3. В чл. 61, ал. 1, т. 3, буква "е" думите "данъчен номер" се заличават.

 

     § 61. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм. бр. 28 и 94 от 2005 г.) в чл. 20, ал. 1 т. 4 се отменя.

 

     § 62. В Закона за общинския дълг (ДВ, бр. 34 от 2005 г.) в чл. 20, т. 3 думите "чл. 13, ал. 2 от Данъчно процесуалния кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 63. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31 и 34 от 2005 г.) в чл. 47, ал. 2, т. 2 думите "чл. 13, ал. 2 от Данъчно процесуалния кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 64. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г.) в чл. 2, ал. 1 т. 26 се изменя така:

"26. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;".

 

     § 65. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 74 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 8, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 3, чл. 9, ал. 9, т. 5, чл. 15, ал. 1, т. 1, чл. 17, ал. 1, т. 4, чл. 20, ал. 1, т. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 27, ал. 1, т. 2, чл. 28, ал. 1, т. 2 думите "данъчна регистрация" и "данъчната регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               2. В чл. 30, ал. 4, т. 2 думите "данъчна регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", а думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят със "съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите".

               3. В чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 думите "данъчната регистрация" се заменят с "регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 66. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 10, ал. 1, т. 7 думите "чл. 13, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 67. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 и 99 от 2005 г.) в чл. 12, ал. 3 и чл. 22б, ал. 1 думите "данъчен номер" се заличават.

 

     § 68. В Закона за защита срещу дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.) в чл. 70, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 69. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г.) в чл. 16 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 70. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 от 2005 г.) в чл. 37 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 71. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102 и 103 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 6 думите "Данъчния процесуален кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 72. В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г., бр. 95 и 100 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 3:

                    а) в ал. 2 думите "териториална данъчна дирекция" се заменят с "териториална дирекция на Националната агенция за приходите", а думата "данъчна" преди думата "регистрация" се заличава;

                    б) в ал. 3 думата "данъчна" се заличава;

                    в) в ал. 4 думите "данъчна" и "данъчно" се заличават;

                    г) в ал. 5 думите "данъчното удостоверение" се заменят с "удостоверението";

                    д) в ал. 6 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите", думите "с данъчен акт" се заличават, а думите "данъчния акт" се заменят с "акта".

               2. В чл. 7:

                    а) в ал. 6 думата "данъчните" се заменя с "органите по приходите";

                    б) в ал. 8 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите";

                    в) в ал. 9 думата "данъчен" се заличава;

                    г) в ал. 10 навсякъде думата "данъчна" се заличава.

               3. В чл. 8, ал. 2 думите "Главна данъчна дирекция" се заменят с "централното управление на Националната агенция за приходите".

               4. В чл. 10, ал. 1 думата "данъчна" се заличава.

               5. В чл. 11:

                    а) в ал. 3 думите "данъчна" и "данъчни" се заличават;

                    б) в ал. 4 думата "данъчна" се заличава;

                    в) в ал. 6 думата "данъчна" се заличава;

                    г) в ал. 7 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               6. В чл. 11а, ал. 2 думите "Данъчните органи" се заменят с "Органите по приходите".

               7. В чл. 11г:

                    а) в ал. 4 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите", а думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите";

                    б) в ал. 6 думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите".

               8. В чл. 12:

                    а) в ал. 1 думата "данъчна" се заличава;

                    б) в ал. 2 навсякъде думата "данъчна" и думата "данъчен" се заличават;

                    в) в ал. 3 думата "данъчната" се заличава;

                    г) в ал. 4 думите "данъчния ревизионен акт" се заменят с "ревизионния акт";

                    д) в ал. 5 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс", думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", навсякъде думите "данъчния орган" се заменят с "органа по приходите", думите "на посочения от него данъчен адрес" се заменят с "на адреса за кореспонденция", а думите "данъчния акт" се заменят с "акта".

               9. В чл. 12д думите "Митническите и данъчните органи" се заменят с "Митническите органи и органите по приходите".

               10. В чл. 12ж, ал. 1 и 2 навсякъде думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               11. В чл. 12з, ал. 1 навсякъде думата "данъчна" се заменя с "приходна".

               12. В чл. 17а:

                    а) в ал. 3 думите "териториалната данъчна дирекция" се заменят с "териториалната дирекция на Националната агенция за приходите", а думите "данъчната му" се заличават;

                    б) в ал. 6 думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               13. В чл. 17е думите "данъчен орган" се заменят с "орган по приходите".

               14. В чл. 17к:

                    а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите "данъчен субект, който" се заменят със "задължено лице, което";

                    б) в ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", а думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице";

                    в) в ал. 5 думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице".

               15. В чл. 17л:

                    а) в ал. 1 навсякъде думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице";

                    б) в ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", а навсякъде думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице";

                    в) в ал. 3 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите", а думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице";

                    г) в ал. 4 думите "данъчният орган" се заменят с "органът по приходите", а думите "данъчния субект" се заменят със "задълженото лице".

               16. В чл. 18, ал. 2 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите", а думите "главния данъчен директор" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

               17. В чл. 21 думите "Данъчен орган" се заменят с "Орган по приходите".

 

     § 73. В Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 91 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

               1. Член 104 се изменя така:

"Чл. 104. (1) За производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители.

          (2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор.

          (3) Правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от началника на компетентното териториално митническо управление.

          (4) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на съответната регионална митническа дирекция."

               2. В чл. 106, ал. 2 думата "данъчните" се заличава, а думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 74. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. (ДВ, бр. 102 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. Параграф 4 се отменя.

               2. В § 5 думите "чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс" и навсякъде в текста думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               3. В § 9 думите "Националния осигурителен институт" се заменят с "Националната агенция за приходите".

 

     § 75. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74 и 99 от 2005 г.) в чл. 98в, ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 76. В Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация (ДВ, бр. 100 от 2005 г.) в чл. 23, т. 3 думите "номер на данъчната регистрация" се заличават.

 

     § 77. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95 и 99 от 2005 г.) в чл. 88, ал. 1 думите "данъчна регистрация" се заличават.

 

     § 78. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 14б, ал. 2, т. 1 думите "удостоверение за данъчна регистрация" се заличават.

               2. В чл. 15, ал. 4, т. 3 думите "удостоверение за данъчна регистрация и" се заличават.

 

     § 79. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43 и 94 от 2005 г.) в чл. 86, ал. 2 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 80. В Закона за общинските бюджети (обн., ДВ, бр. 33 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2001 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 56 и 93 от 2002 г., бр. 107 от 2003 г., бр. 34 от 2005 г.) в чл. 11, ал. 2 думите "Данъчната администрация" се заменят с "Приходната администрация".

 

     § 81. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 16, ал. 1 думите "данъчната администрация" се заменят с "Националната агенция за приходите".

               2. В чл. 23, ал. 6 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В чл. 31 думите "главния данъчен директор" се заменят с "изпълнителния директор на Националната агенция за приходите".

 

     § 82. В Закона за правната помощ (ДВ, бр. 79 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 20, ал. 3 думите "данъчните органи" се заменят с "органите по приходите".

               2. В чл. 24, т. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

               3. В чл. 27, ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 83. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 от 2005 г.) в чл. 69, ал. 3 думите "Данъчния процесуален кодекс" се заменят с "Данъчно-осигурителния процесуален кодекс".

 

     § 84. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:

               1. В чл. 10, ал. 3, т. 5 думите "и данъчна регистрация" се заличават.

               2. В чл. 10в, ал. 4, т. 3 думите "и данъчна регистрация" се заличават.

               3. В чл. 18, ал. 3 т. 2 се отменя.

               4. В чл. 21г, ал. 3 т. 2 се отменя.

               5. В чл. 25а, ал. 2, т. 5 думите "копие от удостоверението за данъчна регистрация" се заличават.

               6. В чл. 46а, ал. 3, т. 3 думите "копие от удостоверението за данъчна регистрация" се заличават.

               7. В чл. 46д, ал. 3, т. 2 думите "копие от удостоверението за данъчна регистрация" се заличават.

 

     § 85. В Закона за устройството на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. 67 от 1996 г.; изм., бр. 46 от 1997 г., бр. 154 от 1998 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 87 от 2005 г.; попр., бр. 89 от 2005 г.) в чл. 37, ал. 2 думата "данъчната" се заменя с "приходната".

 

     § 86. В Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 15 от 2004 г.) в чл. 15, ал. 2 се правят следните изменения:

               1. В т. 2 думите "и копие от данъчната регистрация" се заличават.

               2. Точка 3 се изменя така:

"3. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество нямат задължения;".

 

     § 87. Изпълнението на кодекса се възлага на министъра на финансите.

 

     § 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

-------------------------

Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 21 декември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

     § 9. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

               3. Навсякъде думите "Закона за административното производство" и "Закона за Върховния административен съд" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

     § 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

               1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

               2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

               3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

     § 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 26. Този закон влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24, които влизат в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 11. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

     § 18. (В сила от 01.07.2007 г.) Идентификацията на едноличните търговци, които са вписани в регистър БУЛСТАТ, но които не са се пререгистрирали по реда на Закона за търговския регистър, се извършва чрез единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и единния идентификационен код - код по БУЛСТАТ, до вписването на търговеца по реда на Закона за търговския регистър.

 

     § 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) До 31 декември 2010 г. и при условие че в Кралство Белгия, в Република Австрия или във Великото херцогство Люксембург продължи да се удържа специалният данък при източника върху доходите от спестявания, следните емисии на облигации и други дългови ценни книжа няма да се смятат за вземания за дълг по § 1, т. 16, буква "а" от допълнителните разпоредби:

               1. всички емисии, когато първата емисионна дата на облигациите и другите дългови ценни книжа е преди 1 март 2001 г. или първоначалните проспекти за първично публично предлагане са получили потвърждение преди 1 март 2001 г. от съответния орган в държава членка или в трета държава, а последната емисионна дата е преди 1 март 2002 г.;

               2. емисиите на ценни книжа, различни от държавни ценни книжа или издадени от правни субекти съгласно приложението преди 1 март 2002 г., когато след тази дата са извършени последващи емисии и първата емисионна дата на облигациите и другите дългови ценни книжа е преди 1 март 2001 г. или първоначалните проспекти за първично публично предлагане са получили потвърждение преди 1 март 2001 г. от съответния орган в държава членка или в трета държава.

          (2) При условие че в Кралство Белгия, в Република Австрия или във Великото херцогство Люксембург продължи да се удържа специалният данък при източника върху доходите от спестявания след 31 декември 2010 г., до момента, в който този данък се отмени, няма да се смятат за вземания за дълг по § 1, т. 16, буква "а" от допълнителните разпоредби облигациите и другите дългови ценни книжа по т. 16, буква "а", които отговарят едновременно на следните условия:

               1. съдържат клауза за запазване нетната стойност на дохода и предсрочно погасяване;

               2. агент-платецът е местно лице на Кралство Белгия, Република Австрия или Великото херцогство Люксембург и изплаща доходи от спестявания непосредствено в полза на притежател на дохода - местно лице на Република България.

 

Приложение към § 19, ал. 1, т. 2

(Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

               10. Европейска банка за възстановяване и развитие

               11. Европейска инвестиционна банка

               12. Азиатска банка за развитие

               13. Африканска банка за развитие

               14. Световна банка/Международна банка за възстановяване и развитие/Международен валутен фонд

               15. Международна финансова корпорация

               16. Американска банка за развитие

               17. Фонд за социално развитие към Съвета на Европа

               18. ЕВРАТОМ

               19. Европейска общност

               20. Corporaciуn Andina de Fomento (CAF) (Андийска корпорация за развитие)

               21. ЕВРОФИМА

               22. Европейска общност за въглища и стомана

               23. Скандинавска инвестиционна банка

               24. Карибска банка за развитие

               25. Всеки друг правен субект от трета държава, който отговаря едновременно на следните критерии:

                    а) недвусмислено се приема като публичен съгласно националното законодателство;

                    б) представлява производител на непазарни стоки или услуги в обществен интерес, който управлява и финансира група от дейности, които се контролират от централните държавни органи;

                    в) редовно емитира дълг в значителен размер;

                    г) държавата е в състояние да гарантира, че този правен субект няма да прибегне до предсрочно погасяване при наличието на клауза за запазване на нетната стойност на дохода.

               26. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.)

 

България	Общини
Социалноосигурителни фондове

27. (нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Румъния autoritatile administratiei publice locale (местни публично-административни власти)

 

     § 20. (В сила от 01.01.2007 г.) Първото предоставяне на информация и първият обмен между компетентните органи на държавите членки при условията и по реда на глава шестнадесета, раздел VI се извършва в срок до 30 април, съответно 30 юни 2008 г., за доходите, изплатени през 2007 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

     § 26. Разпоредбите на § 4, 12, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22 и 23 влизат в сила от 1 януари 2007 г., а разпоредбите на § 7 и 18 влизат в сила от 1 юли 2007 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

     § 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН., ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

     § 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:

               1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква "а" и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1, буква "а" и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".

               2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква "б", § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите "и 309б") и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

     § 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 - 24, 26 - 28, 30 - 40, т. 44, буква "б", т. 47, 48, т. 49, буква "а", т. 50 - 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви "а" и "г", т. 85, буква "а", т. 91, 93, 94, т. 98, буква "а", подбуква "аа", изречение второ относно замяната, подбуква "бб", изречение второ относно замяната, подбуква "вв", изречение второ относно замяната, и подбуква "гг", изречение второ относно замяната, т. 99, букви "г" и "д", т. 101, буква "б" и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква "а", т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в "Държавен вестник".

          (2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД

(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)

     § 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

     § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

               1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

               2. параграф 2, ал. 4;

               3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

               4. параграф 4, ал. 2;

               5. параграф 24;

               6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

 

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.12.2007 Г.)

     § 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

     § 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

 

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

     § 56. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по § 12, т. 1, буква "д", представляващи държавна помощ, които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

          (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)

     § 103. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г.) навсякъде думите "министъра на земеделието и горите" се заменят с "министъра на земеделието и продоволствието".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

     § 35. (В сила от 01.01.2010 г. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Незавършените към датата на влизането в сила на този закон административни и административнонаказателни производства от органите на Агенцията за държавни вземания се довършват от компетентните органи на Националната агенция за приходите.

          (2) Страна по незавършените към датата на влизането в сила на този закон съдебни производства, включително искови, изпълнителни и производства по несъстоятелност, е Националната агенция за приходите или компетентните й органи.

 

     § 36. (1) (В сила от 01.01.2010 г. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Националната агенция за приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на Агенцията за държавни вземания, както и на имотите, предоставени за управление на Агенцията за държавни вземания, считано от влизането в сила на този закон. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон областните управители по местонахождението на съответните имоти отразяват промяната в актовете за държавна собственост.

          (2) (В сила от 01.01.2010 г. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Сключените от Агенцията за държавни вземания договори и споразумения за взаимодействие с други институции и учреждения, както и издадените на основание чл. 88, ал. 2 от отменения Закон за събиране на държавните вземания инструкции продължават действието си след влизането в сила на този закон.

          (3) (В сила от 01.01.2010 г. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Служебните правоотношения на държавните служители от Агенцията за държавни вземания преминават към Националната агенция за приходите съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител.

          (4) (В сила от 01.01.2010 г. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Трудовите правоотношения на служителите от Агенцията за държавни вземания, които преминават към Националната агенция за приходите, се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

          (5) Трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения, като:

               1. с акта по назначаването на държавния служител се присъжда определения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не отговаря на условия за определяне на по-висок ранг;

               2. разпоредбата на чл. 12 от Закона за държавния служител се прилага само за служителите на Националната агенция за приходите, които към датата на постъпване на държавна служба са в срок на изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда, при зачитане на изтеклия срок.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

     § 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 - относно ал. 3, § 13 - 22, § 24 - 35, § 36, ал. 1 - 4, § 37 - 51, § 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 - 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)

     § 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

               1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;

               2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;

               3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)

     § 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2,21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

     § 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 22, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

     § 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 8, 9, 12 и § 20, т. 2, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)

     § 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 15.02.2011 Г.)

     § 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 17, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2011 г.

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

     § 20. Сроковете по чл. 191, ал. 2 и чл. 193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс започват да текат от 1 януари 2011 г. спрямо наложени обезпечителни мерки или неприключилите производства по реализация на имущество по чл. 191, ал. 1, както и в случаите по чл. 193, ал. 1, когато спрямо имущество са наложени обезпечителни мерки или са започнати производства по принудително изпълнение и съответно е открито производство по несъстоятелност преди тази дата.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

     § 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в "Държавен вестник".

 

Преходни и заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

     § 23. Неприключените към датата на влизането в сила на този закон ревизионни производства по чл. 114, ал. 1 - 3, независимо от датата на започването им, се приключват по досегашния ред, но не по-късно от 5 месеца след влизането в сила на този закон.

 

     § 24. (1) Незавършените към датата на влизане в сила на този закон производства по осъществяване на взаимна помощ при събирането на публични вземания се довършват по новия ред.

          (2) Извършените процесуални действия по осъществяване на взаимна помощ при събирането на публични вземания по незавършените към датата на влизане в сила на този закон производства запазват своето действие.

          (3) Взаимна помощ по реда на този закон се осъществява и за вземания по чл. 269а, възникнали преди датата на влизането му в сила.

 

     § 25. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите в срок един месец от влизането в сила на този закон определя със заповед централно звено за връзка по чл. 269б, ал. 2, което осъществява контактите с други държави членки в областта на взаимната помощ, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.

 

     § 26. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.